Дейвид Балдачи - Забравените

— Какво ще правим сега? — прошепна Карсън.

В главата му се въртеше абсолютно същият въпрос.

Какво ще правим сега?

— Трябва да се обадим в полицията — добави Карсън. — Веднага.

— Не — поклати глава Пулър.

— Ти луд ли си? — учудено го изгледа тя. — Тези хора бяха пленници, Пулър!

— Видях.

— Значи трябва да повикаме ченгетата!

— Още не.

— А кога според теб ще е подходящо?

Пулър погледна след отдалечаващия се камион и се надигна.

— Да вървим — рече той.

Опитваше да се държи на максимално разстояние, но без да го губи от погледа си.

Нещо доста трудно, защото фарове по това време на нощта и на това уединено място положително щяха да направят опасно подозрителни онези типове в камиона.

Карсън или зяпаше в стоповете пред тях, или се извръщаше към Пулър и начумерено изучаваше лицето му.

— Все още не разбирам тактиката ти — каза тя. — Ако за такова нещо не викаш полиция, за какво изобщо би могъл да се обърнеш към тях?

Пулър не отговори. Очите му останаха приковани в камиона, който бавно преодоляваше завоите на черния път, ограден с дървета. Все едно че бяха в гора. Близкият океан напомняше за себе си единствено с лекия полъх на соления вятър.

— Добре планирана операция — обади се най-сетне той. — Отдалечено място, посред нощ. Докарват ги по вода и ги прехвърлят в камиона.

— Е, и?

— Според теб от колко време го вършат?

— Нямам идея.

— Да речем, три-четири пъти седмично? А може би седем дни в седмицата?

— Едва ли. Ние просто извадихме късмет.

— Никой не вади чак толкова голям късмет.

— Накъде биеш?

— Може би леля ми или семейство Стороу са станали свидетели на операцията.

— Може би.

— Леля ми беше съвестна гражданка, Стороу — също. Истинска опора на обществото.

— Допускам, че са били такива — кимна Карсън.

— Мислиш ли, че тези солидни възрастни граждани не са се обърнали към полицията, ако са видели това, което видяхме ние?

Карсън понечи да отговори, после спря.

— Искаш да кажеш, че са съобщили в полицията, но не е последвало нищо?

— По-скоро е последвало. Избили са ги.

— Допускаш, че полицията също е в играта?

— Не виждам как може да се провежда подобна операция, дори и само веднъж седмично, без подкрепата на ченгетата. Достатъчно е патрулът да зърне светлинка в морето, да се натъкне на камиона или просто да се разходи по брега.

— А те са се подсигурили, така ли?

— Току-що видяхме четири гумени лодки, които не могат да пътуват надалече. Това означава, че са ги спуснали от по-голям съд, закотвен някъде наблизо. Преброих осемдесет души, които слязоха от тях и в момента са затворени в онзи камион. Тук става въпрос за сериозно оборудване, финанси и жива сила. Следователно и печалбата е голяма.

— Голяма, колкото от търговията с дрога и оръжие, както спомена преди малко?

— Тук говорим за живи хора, генерале. Никаква дрога, никакво оръжие.

— А може би ги използват за мулета?

— Вероятно — кимна Пулър. — Но присъствието на млади жени говори за проституция, а на здрави и зрели мъже — за робски труд.

— Робски труд? В Америка?

— А защо не?

— Нали сме водили тежка и продължителна Гражданска война, за да се отървем от това зло?

— Ако злото носи достатъчно големи печалби, то се възражда. Като тумор, захранен от свежи потоци кръв.

— По дяволите, Пулър! Наистина ли мислиш, че става въпрос за подобно нещо?

— Каналът си е канал. Може да бъде използван за най-различни цели.

— А полицията?

— Тя също е част от уравнението. Парадайз е богата туристическа дестинация и никой не иска да клати лодката. Вероятно ченгетата вземат пари, за да гледат в обратна посока. А може би целият град се храни от този канал!

— Не мога да повярвам — поклати глава тя.

— То не е за вярване. Но ако аз съм на мястото на тези типове, не бих допуснал някое заблудено ченге да провали цялата мащабна операция.

— Значи става въпрос за хора на високо място. Бълок?

— Може би. Изненадах се колко бързо ми стана приятел.

— Но кой ръководи конкретната операция?

— Бих заложил на богаташа с взривеното бентли.

— Лампърт? Откъде накъде?

— Направих си труда да го проверя. Натрупал е състояние, което впоследствие губи. След това трупа друго, което няма как да проверя. Освен това чука камериерките си. Които може би изобщо не са камериерки, а робини в „плантацията“ му.

— Добре, да речем, че е той. Но защо ще му взривяват колата?