Дейвид Балдачи - Забравените

Процепът между дюните беше точно срещу тях.

Наподобяваше фуния, или по-скоро това, което алпинистите наричан „комин“.

Всички те го бяха виждали и преди.

Един вход и един изход.

Никой от тях нямаше желание да навлезе в него, защото добре знаеха, че в дъното му ще ги чака Мечо.

Същевременно бяха подготвени за такъв сценарий.

Първият се насочи към процепа, залепил гръб за пясъчната стена. В един момент спря, извади от джоба си метална топка с размерите на юмрук, издърпа щифта и я хвърли пред себе си с широк замах.

Това не беше граната, но действието й беше не по-малко ефективно.

Мъжът се обърна с гръб и притисна две ръце към ушите си въпреки предпазните тапи, които беше пъхнал там.

Ослепителен блясък, оглушителен гръм.

Плюс мощна взривна вълна.

Ако между дюните срещу тях имаше човек, той със сигурност щеше да бъде шокиран, превръщайки се в лесна плячка.

Шестимата се втурнаха напред сред истинска пясъчна буря, предизвикана от самите тях. Оръжията им бяха готови да направят на решето безпомощния мъж, който най-вероятно лежеше парализиран от трясъка и ослепителната светкавица.

Така и нямаше да разбере как ще умре.

Пространството между дюните беше по-малко от три на три, образувано от ерозията, вятъра и различната плътност на пясъчните пластове. Мъжете се промъкнаха в него, но дъното на фунията се оказа празно.

Лидерът на групата пръв забеляза обсипаното с възли въже, което изчезваше нагоре. Вдигна глава и установи, че далечният му край е завързан за дебелия клон на самотно дърво, издигащо се на близо десет метра над дюните.

На влизане никой от командосите не беше погледнал нагоре. Очите им бяха насочени към пясъчното дъно на процепа в очакване да видят безпомощното тяло на противника си.

Но в същия този миг онова, което се криеше горе, полетя обратно в процепа.

Мечо омекоти падането, като се стовари върху двама от мъжете с цялата тежест на тялото си. И двамата рухнаха със счупени вратове.

Трети получи светкавичен удар със закривения нож. От корема му бликна кръв, която бързо покри неподвижните фигури на първите двама.

Номер четири получи два куршума в лицето.

Номер пет направи опит да побегне, но огромната лапа на Мечо го докопа. Разнесе се остро припукване и човекът се просна по гръб със счупени прешлени.

Номер шест обаче извади късмет. Защото номер пет, обзет от предсмъртни конвулсии, започна да рита с крака и препъна Мечо.

Номер шест насочи картечния пистолет МР5 в главата му. Предпазителят беше сложен на автоматична стрелба, а това означаваше трийсет куршума за по-малко от две секунди.

Никакъв шанс за оцеляване.

Пистолетът и ножът на Мечо бяха безсилни срещу подобна огнева мощ. Той закова поглед в номер шест.

Онзи му отвърна, без да мигне. После на лицето му изплува победоносна усмивка и пръстът му започна да обира луфта на спусъка.

Мечо имаше една милисекунда живот. Нищо не можеше да направи.

Екна изстрел.

Но не от дулото на автоматичния пистолет.

В челото на номер шест зейна грозна дупка. Неговият МР5 изгуби всички шансове да произведе фаталните изстрели.

Номер шест рухна по очи на пясъка. Част от мозъка му оплиска стените на фунията зад него, тъй като куршумът беше изстрелян някъде иззад гърба на Мечо.

Той вдигна пистолета и ножа и се обърна рязко.

Зад него стоеше Криси Мърдок. Тази вечер не беше като модел на „Шанел“ или „Ермес“. Не беше и по бански.

Цялата беше облечена в черно. Високите й скули бяха намазани с черна боя, а в очите й нямаше дори следа от задоволството, което излъчваха край басейна на Питър Лампърт.

Бяха твърди, тъмни и студени.

Точно като моите, помисли си Мечо.

Пистолетът в ръката й сочеше право в гърдите му.

Гледаха се напрегнато.

Така измина една дълга секунда. После тя пъхна оръжието си в кобура и промърмори:

— Трябва да разчистим труповете. Аз съм с лодка. Хайде, раздвижи се.

Мечо я гледаше, без да помръдне.

Тя повдигна едно от телата и изпъшка.

Мечо продължаваше да стои неподвижен.

— Казах да действаш! — процеди тя, извивайки глава да го погледне.

— Ти ли ме предупреди? — с мъка преглътна той.

— Че кой друг? — отвърна тя.

Той прибра пистолета и ножа и се залови да й помага.

Пулър надникна иззад дървото и огледа околността с прибора за нощно виждане. Беше избрал наблюдателния си пункт със същото внимание, с което подбираше позициите си по време на бой. Това означаваше максимална площ за наблюдение при минимално излагане на опасност.