Дейвид Балдачи - Забравените

Тя зае позиция за атака на пет метра вляво от Пулър, залегна в пясъка и опря тежкия M11 на някаква отдавна мъртва раковина. Виждаше обстановката абсолютно ясно благодарение на прибора за нощно виждане, който й отстъпи Пулър.

Сега оставаше Пулър да осъществи както трябва маневрата за отвличане на вниманието.

И той успя. Почти.

Едрото му тяло полетя напред в някакво на пръв поглед безсмислено усилие, маневрирайки на зигзаг, сякаш преодоляваше минно поле.

Двамата мъже почти веднага откриха огън.

Но Пулър беше избрал подходящия ъгъл много добре и противниците бяха принудени да напуснат укритието си за по-добър прицел.

Карсън стреля четири пъти. Нито един от компактните куршуми за близък бой не пропусна целта си.

Два от тях потънаха в торса на първия мъж, другите два улучиха партньора му на абсолютно същото място.

Мъжете се проснаха на пясъка.

Но същото сполетя и Пулър.

— Джон! — изпищя Карсън и хукна по пясъка към него. Достигна го за секунди, но той вече се беше надигнал на коляно.

— Къде? — машинално попита тя.

— Левият хълбок. Има и изходна рана. Първият, който стреля. Явно разбира от преграден огън.

— Дай да проверя изходната рана!

Тя вдигна ризата му и започна да го опипва. Откри и входната и изходната рана.

— Доста кървиш.

— Ще се оправя.

— Трябва ти болница.

— Не споря. Но в големия сак в тахото има и аптечка. Ще се превържа.

— Аз ще те превържа, Пулър.

Той погледна над рамото й.

— Добре, но в момента трябва да залегнеш, да заредиш и да се обърнеш.

Тя трепна, но само за миг.

— Лодката?

— Лодката — кимна той.

— Мамка му!

Тя се обърна и видя това, което беше видял той. Лодката беше опряла брега. Празна.

— По всичко личи, че противникът вече се е разгърнал — промърмори Пулър.

— Не е спасителна. Вероятно става въпрос за по-малко хора.

— Всяко число над две е проблем. Освен това и ние не сме в добра форма.

— Ще се справиш ли? — попита тя.

— Не ме прострелват за пръв път.

— Знам.

Пулър смъкна ризата и я уви около кръста си, за да ограничи кръвотечението. После грабна пушката и се изправи.

— Колко патрона имаш? — попита той.

— Десет. А ти?

— Пет и съм извън играта.

— Как ще го направим?

— Издирване и унищожение. Аз отляво, ти отдясно. Чуеш ли, че откривам огън, стреляш по същата цел. Аз ще направя същото.

— Трябва да пестим мунициите.

— Напротив, генерале. Трябва да убиваме всичко, което се мерне пред очите ни. А след това, ако се наложи, ще влезем и в ръкопашен бой.

— Един удар в раната и си аут — отбеляза тя.

Пулър се обърна да я погледне.

— Ще понеса повече от един удар — тихо отвърна той.

Тя понечи да възрази, но видя окървавената му риза и устата й се затвори.

Разделиха се. Карсън тръгна към водата, а Пулър — в обратна посока. Когато дистанцията помежду им стана петнайсет метра, двамата се обърнаха и започнаха да се прокрадват напред, оглеждайки се във всички посоки.

Пулър усети миризмата и спря.

Сяра.

Идваше от негово дясно, което за Карсън означаваше ляво. Враговете бяха директно пред него. Лекият ветрец донесе до ноздрите миризмата на дрехите им.

После изведнъж осъзна какво означава това. И те излъчваха абсолютно същата миризма. Която щеше да стигне до противника при първата смяна в посоката на вятъра.

— Долу! — изкрещя той почти едновременно с трясъка на първите изстрели.

Просна се по корем на пясъка, но не отвърна на огъня. Разполагаше само с пет патрона и не възнамеряваше да ги използва, преди да фиксира ясна мишена.

Оставаше му само да се надява, че Карсън е чула предупреждението му навреме.

Замръзна на място и зачака. Сърцето му блъскаше неистово.

Искаше му се да повика Карсън, но това нямаше да им донесе нищо друго освен нови неприятности. Вече беше дал да се разбере, че са повече от един.

Напрегна поглед, разделяйки местността пред себе си на отделни квадранти. Карсън със сигурност щеше да види повече от него благодарение на прибора.

Реши да копира действията й, каквито и да са те.

В следващия миг я зърна да пълзи по корем. На броени метри от прибоя, който заглушаваше всичко.

Той стори същото. Тя обаче увеличи скоростта, принуждавайки го да прави върховни усилия, за да не изостане. Почти веднага разбра какви са намеренията й: да стигне първа и да поеме върху себе си атаката или контраатаката на врага още преди самият той да излезе на позиция.

— Зарежи това! — изръмжа полугласно той и удвои усилията си.