Джеймс Патерсън - Игра на криеница

Само след трийсет секунди вратата на залата с наблюдаващите се отвори. Влезе старши надзирателят Мичнър.

— Всичко е наред — каза, а гърдите му свистяха. Високият възедър мъж се беше изпотил, лицето му пламтеше. — Първото лекарство беше само упойка. Още не бяха подкачили втория дозатор. Така че на Джъстин му вкараха единствено упойката. Нищо му няма.

Двамата репортери рипнаха и се развикаха в един глас.

— Не може да бъде — рече застаналият до мен Чарли. — В тоя щат и екзекуциите са им толкова наред, колкото и изборите 7 7 Намек за нередностите по време на президентските избори през 2000 г. (Буш — Гор), когато резултатът във Флорида не е ясен в продължение на повече от месец заради продължителния процес на преброяване, повторно преброяване и свързаните с него съдебни битки. — Б.пр. .

— Много ви моля да запазите спокойствие. Току-що получих съобщение от губернатора Скот Страуд — обяви старши надзирателят и вдигна над главата си лист хартия. — „Днес реших да отложа за срок от шест месеца екзекуцията на Джъстин Харис, намиращ се понастоящем в отделението за осъдените на смърт в щата Флорида — зачете Мичнър. — Решението ми е продиктувано от необходимостта окръжният прокурор и разследващите случая да съберат и анализират внимателно всичката нова информация, представена пред комисията по помилванията. След като проверих най-щателно въпросната информация и се консултирах с щатския главен прокурор и комисията по предсрочно освобождаване, стигнах до извода, че екзекуцията не следва да се състои до разгласяването и прегледа на въпросната информация.“ Това е всичко — въздъхна главният надзирател.

Чарли се тръшна върху един от сгъваемите столове и отпусна глава между коленете си.

— Искам да чуя повторно уверенията ви, че Джъстин е добре — вдигна той поглед към старшия надзирател.

— Дежурният лекар твърди, че пулсът му е нормален. Просто му трябва да отспи упойката. Сега го вкарват в амбулаторията.

Чарли шумно издиша, после се изправи и обърса сълзите от очите си. А аз го прегърнах.

— Значи, успяхме? — прошепна той с плаха надежда. — Нима наистина успяхме?

След минута вече стояхме прегърнати заедно с Фабиана и майката на Джъстин, а репортерите предаваха развълнувано по мобифоните си.

— Видяхте ли как излязох права, че ще помогнете на Джъстин, госпожице Блум? — каза госпожа Харис и целуна първо ръката ми, после и бузата ми. — Дори за секунда не съм се съмнявала.

— Нито пък аз, госпожице Блум — смигна ми над рамото й Чарли. — Убеден бях, че ще се справите.

През следващия следобед сянка с лилав оттенък пропълзя като прилив по стената на малкия реактивен самолет на авиолинията „Америкън Игъл“, който захождаше за кацане в Кий Уест. Шумът от спускането на колесниците бе придружен от похъркването на спящия до мен Чарли.

Сега, след като отложиха екзекуцията на Джъстин, най-много от всичко ми се щеше да кацна в Ню Йорк. Но след като посетихме все още замаяния Джъстин в амбулаторията, Чарли се беше обадил по въпроса за Питър на своя приятел от правния факултет, а понастоящем специален агент във ФБР, Робърт Холдън.

Така че в момента Холдън вече чакаше в дома на Чарли да ме интервюира официално и да започне разследване на Питър. За съжаление връщането ми към моя си живот щеше да се отложи.

За втори път облекчавах тревожната си душа в кабинета на Чарли.

Агент Холдън — висок чернокож мъж, бивш университетски баскетболист — си записваше най-подробно всичко, което му изреждах, в своя жълт бележник: за разстрела на Елена, за първата съпруга на Питър и за моята фалшива смърт.

А след като свърших, ме изгледа с каменно, абсолютно безизразно лице. От което изобщо не се разбираше дали ме смята за луда, за героиня или лъжкиня. Зави капачката на червената си автоматична писалка „Монблан“ и я пъхна във вътрешния джоб на тъмносивото си сако.

— А готова ли сте да повторите това, което ми разказахте, пред открито съдебно заседание?

Вече бях мислила по този въпрос. Какво щеше да стане, като се разчуе крайно необичайната история за моята фалшива смърт и смяната на самоличността ми? Сто на сто щеше да ми коства работата и известен брой приятели. Но Реших, че си заслужава, стига да мога да възвърна собствения си живот и цялост.

— Разбира се — рекох. — Но ми кажете първо: смятате ли, че след всички тези години Питър все още може да бъде подведен под отговорност?