Джеймс Патерсън - Игра на криеница

— Ще проверя и ще ви кажа. За убийство давност няма. От моя лична гледна точка най-интересна е корумпираността на Питър в качеството му на шеф на полицията. Така че можем да го подберем първоначално по закона „Хобс“ за нарушения в качеството на обществен служител и да видим от там докъде ще стигнем. Но това, което чух, ми е напълно достатъчно, за да започна разследване. А тъй като заплахата към вас е сериозна, веднага щом си тръгна, ще препоръчам на шефа да изпрати тук един екип, за да поставим незабавно Фурние под наблюдение. Кога смятате да се връщате в Ню Йорк?

— Утре — отговори Чарли на влизане в офиса с две подрънкващи една в друга бутилки „Корона“. — Но първо ни се полага да отпразнуваме събитието.

— Хубаво, но все пак карай по-полека и я дръж под око, докато не я качиш на самолета, Чарли — каза Холдън. — А аз ще ви държа в течение.

В мига, в който агентът от ФБР се изправяше, аз за пореден път си зададох въпроса дали да спомена оная дребна и досадна подробност, наречена „Рамон Пеня“. Поне веднъж да действам изпреварващо, понеже то рано или късно щеше да излезе на повърхността.

Но пак предпочетох да премълча, докато Холдън излезе през предната врата.

— Наздраве — каза Чарли и ми подаде едната бира. — Седемнайсет години си таила това у себе си. Доста кураж се иска, за да го изречеш на глас.

Кураж, липса на скрупули — няма значка, както би казала Ема.

Хвърлих резенчето лимон в кошчето за боклук и отпих мощна глътка от бирата. Беше силна, вкусна, студена като главоболие от сладолед и само след още една глътка свърши.

— Самолетът ми излита след дванайсет часа — отбелязах и обърсах уста с опакото на дланта си. — Няма време за плодове към бирата, Бейлър.

Докато стигнем до Малъри Скуеър за празненствата по залез-слънце, беше станало шест. А купонът в Кий Уест по изпращане на залеза си беше щур както винаги. Същото вдъхновяващо реге, същите луди танци с плискане на бира, същата прелъстяваща светлина с цвета на шампанското.

Първоначалният ни план беше да се съвземем в дома на Чарли, но преди около час се обади агент Холдън с вестта, че са поставили Питър под наблюдение и според първите сведения е бил видян да отива на някакво изложение на яхти в Кий Ларго, където се е настанил в хотел с жена си и двамата си синове. А това означаваше, че Кий Уест е на наше разположение, поне за идната нощ.

Чарли ме влачеше за ръка сред уличните изпълнители и тълпата пияни, загорели от слънцето туристи. Разправяше, че ми бил приготвил изненада. Оставих го да ме измъкне от площада по няколко тесни улички. Докато накрая стигнахме до крайбрежния ресторант „Скунърс Пиър“ с частното му пристанище за яхти.

Затворих очи, въздъхнах и оставих морския бриз да си играе с косите ми.

Наистина си заслужавах да празнувам. Все пак бях помогнала в отлагането на изпълнението на смъртната присъда на Джъстин. Да не говорим, че през последната седмица бях постигнала известен напредък и в прочистването на собствения ми живот. Призракът от онази пролетна ваканция продължаваше да ме преследва, но какво в крайна сметка можех да сторя? Въпреки че животът ми все още не беше изяснен докрай, реших официално, че дължа на чувството ми за вина поне една нощ почивка.

— Изненадата ти… Тук ли ще се състои? — заразпитвах Чарли.

— Имай търпение — отвърна ми и пак ме хвана за ръка. Но вместо да ме въведе в ресторанта, за мое учудване Чарли ме замъкна до дървения кей, където спряхме пред масивна двупалубна луксозна моторна яхта.

— След вас, госпожице — посочи ми с царствен жест трапа й.

— Ама… какво си намислил?

Зяпах с почуда аеродинамичния като на ферари корпус на плавателния съд. Като гледаше черните стъкла на капитанския мостик, човек оставаше с чувството, че яхтата си е сложила слънчеви очила.

— Собственикът е мой клиент. Казва се Бил Спенс и иска да ми се отблагодари за нещо — задърпа ме Чарли по трапа. — Организира на яхтата си залезни турове със скъпа вечеря. И макар кувертът да е сто и осемдесет долара на човек, обикновено е пълна. Само че за днес съм уредил да е изцяло на наше разположение. Поне за следващите три часа.

— Я повтори! — рекох, обзета от възторг.

— Изчакай ме тук — нареди ми Чарли и изчезна през някаква врата на първата палуба.

Върна се само след две минути и ухилен ме поведе напред. Минахме покрай джакузи и тики бар и се озовахме до парапета на самия нос, където ни чакаше сложена маса за двама.