Джеймс Патерсън - Игра на криеница

— Е, не всички имаме твоите възвишени морални възгледи — ухили му се Харис.

Да, наистина е адвокатката, каза си наум, когато я видя да го чака в залата за посетители заедно с Чарли. Но при вида на втората жена в залата леденото му лице се разкриви.

Фабиана. Не, не можеше да е тя. На всичко бе готов, дори на онова, което го очакваше в утрешния ден, но не и да се изправи очи в очи с нея.

Напъна се да овладее чувствата си и се извърна към Джохансън.

— Върни ме в килията.

Понечи да се обърне, за да поеме обратно по коридора, когато чу трясък зад гърба си.

Фабиана беше ударила армираното стъкло.

— Ела тук, Джъстин — викна тя и нанесе втори удар по стъклената преграда с насълзени очи. — Прощавам ти. Сбърках. Прости ми и ти. Не си отивай. Говори ми, моля ти се.

Джъстин се обърна повторно и впери поглед в нея с прехапана долна устна. Какво чуваше? Извинения от жената, на която бе причинил толкова много болка?

Чарли и Нина се бяха захилили до уши.

— Носим ти добри вести, Джъстин. Сигурен съм, че ще ти харесат — провикна се Чарли.

— Казвай, какво да правя, Харис? — попита раздразнено Джохансън.

— Ами май ще трябва да си посрещна гостите — рече накрая Харис.

В девет и половина на следващата сутрин пристигнахме росни-пресни с Чарли и Фабиана в щатското управление в Талахаси.

Последното, което ни оставаше да направим, бе и най-важното: да вкараме Фабиана на насроченото за десет часа съвещание на комисията в службата за помилване към канцеларията на щатския губернатор.

Общо взето, Фабиана беше готова, макар и силно притеснена. Според мен срещата й с Джъстин предната вечер в затвора се бе отразила благоприятно и на двама им.

То май ще излезе, че изповядването е полезно за душата. Кой знае. Някой ден ще взема да проуча въпроса за себе си.

Докато пресичахме улицата към щатската управа, наблизо стана някаква суматоха. От туристически автобус заслизаха хора с протестни табели. Двайсетина от тях вече прекосяваха фино подстриганата морава и заемаха позиция пред модерната сграда.

— Какво става тука? Чаено парти ли ще има? — зачудих се. Но после прочетох табелите. „СКОРОШНА СРЕЩА СЪС СЪЗДАТЕЛЯ, ДЖЪСТИН ХАРИС!“ — пишеше на една от тях.

А привлекателна на вид брюнетка по дънки и с тениска с американското знаме размахваше надпис: „НА-НА-НА-НА ХЕЙ-ХЕЙ ГУДБАЙ, ДЖЪСТИН!“

— Е само това ни липсваше — рече Чарли, когато видя зад автобуса да паркира микробус на телевизионна станция, откъдето се появи репортер заедно с някакъв едър тип с шапка на бейзболния отбор „Брейвс“ и подвижна телевизионна камера.

— Сборище на поддръжниците на смъртното наказание!? — възкликна Фабиана.

— По дяволите! — рекох на Чарли. — Циркът започва, а ние май сме на централната арена.

— Но и това далеч не е най-лошото — каза Чарли и посочи с ръка автобуса.

А като видях какво ми сочи, замръзнах напълно. И цялата изтръпнах.

До вратата на автобуса бе застанал Питър и със сияйна усмивка помагаше на хората да слязат.

Преглътнах и усетих как силите ми внезапно ме напуснаха и кръвта се стече от лицето ми.

Идеше ми да хукна назад и да се шмугна в колата, или поне да залегна зад някоя от другите на паркинга. Стигаше му на Питър само леко да се извърне, че да ме види.

Единствената утеха за парализирания ми мозък бе това, че не беше в униформа и не носеше пистолет. Но само след миг и тази искрица надежда угасна, като си дадох сметка, че нищо не му пречи да носи скрито някъде неслужебно оръжие.

Въздъхнах тежко и изстенах от благодарност, когато Питър се обърна изцяло с гръб към нас. Минута по-късно бе заел позиция с останалите протестиращи пред входа към фоайето на щатската управа.

— Копеле мръсно! — побесня Чарли. — Но няма как. И с Питър, и без Питър, трябва да намерим начин да вкараме Фабиана пред комисията по помилванията. Налага се да се разделим. Вие двете се скрийте зад онези дървета. И щом му отвлека вниманието, влизайте право във фоайето. Ако някой се опита да ви спре, изритвате го и продължавате. Господин Сим от комисията ще ви чака във фоайето да ви заведе до заседателната зала. Ще гледам и аз да дойда, но ако не успея, започвайте без мен.

— Ще му отвличаш вниманието ли? Какво си намислил? — попитах.

— Засега нищо конкретно, но все нещо ще ми дойде наум. Бъдете готови — отвърна Чарли и се затича към гъмжащото от хора площадче. — Ей, Фурние? Какво, по дяволите, правиш? — изкрещя Чарли в мига, в който стигна до площадчето.