Джеймс Патерсън - Игра на криеница

— На снимката ни има и двамата с Джъстин — обясни Фабиана. — Ето ни тук, на първия ред. Права бяхте. Излъгах.

Вгледах се по-внимателно в снимката. Наистина беше така. Макар и трудно, Джъстин и Фабиана можеха да бъдат разпознати сред седналите на първия ред.

— Чарли! — провикнах се и му подадох страницата. — Дръж се да не паднеш! Гледай какво има тук!

Той грабна вестника от ръката ми, погледна снимката, обърна внимание на датата.

— Йессс! — ухили се тържествуващо. — Дългоочакваният пробив!

— Достатъчно ще е да го покажете на властите, за да разобличите лъжата ми — каза Фабиана. — И те ще пуснат Джъстин, нали?

— До пускане няма да се стигне, Фабиана — отвърна Чарли. — Нещата не са толкова прости. Това тук ще ни е страшно полезно, но не отменя необходимостта да дойдете с нас в Талахаси и лично да го внесете. Ще се наложи и показания да дадете.

— Но аз категорично не желая да го направя — обяви с леден тон Фабиана.

— А защо не? — поинтересува се Чарли.

— Нина? — погледна ме Фабиана. — Може ли да си поговорим насаме?

Дадох знак с очи на Чарли да изчезва.

— Е, аз ще се поразходя из коридора — рече той.

— Не ме упреквай — замоли ми се Фабиана, след като Чарли излезе.

— Нямам такова намерение, Фабиана.

— Преди седемнайсет години забременях от Джъстин. А той каза, че не му било време да се сдобива с жена и бебе, но ако… съм го махнела, щял впоследствие да се ожени за мен. Купи ми дори годежен пръстен. И аз се съгласих. Не исках да убивам бебето си, но още по-малко исках да загубя Джъстин. И чак три месеца по-късно научих от една приятелка, че Джъстин ми изневерявал. И то не с една жена, а с няколко.

Ох, изпъшках наум. Тоя Джъстин наистина яко я беше пренебрегвал.

— Та когато след толкова години детективите ми казаха, че Джъстин си е признал за секса с Тара Фостър в затвора, повторно изживях целия ужас, омразата и болката. Затова излъгах. Исках да си го върна на Джъстин за всичко, което ми беше причинил. И сега, след толкова още време, най-малко желая да разкрия цялата тази гадост пред света. Надявам се, че ме разбираш. Да не говорим, че и на мен сигурно ще ми наложат някакво наказание за лъжливите ми показания.

— Така е, Фабиана. Но друг начин няма. Не е нужно да обясняваш подробно защо си лъгала. Достатъчно е да признаеш, че си излъгала и че Джъстин наистина е бил с теб през целия ден.

— Не можеш ли ти да свършиш тази работа? — затвори очи Фабиана.

— Няма начин, Фабиана. Давам си сметка колко трудно ще ти е да дадеш нови показания, но представи си само как ще се чувстваш, ако не се явиш и екзекутират Джъстин. Да живееш с тази болка седемнайсет години не е никак малко. Време е да се освободиш от нея.

Фабиана тежко въздъхна.

— Вие ще присъствате ли?

— Разбира се — рекох.

— Окей — каза. — Май нямам друг избор. Ще го направя.

Малко преди вечеря през предпредпоследния ден от живота си Джъстин Харис лежеше на нара с разтворена в едрите му ръце книга — долнокачествена стара кримка за брилянтен и възедър детектив на име Ниро Улф.

— Ще ти кажа нещо, тлъстако, от което много ще те заболи — измърмори Джъстин и захвърли книгата под нара. — В истинския свят убиецът се измъква безнаказано.

Чу скърцането на боти и тракането на метал пред килията си в съседство с камерата за екзекуции и моментално седна.

— Харис, имаш посетител — отвори вратата началникът на дневната смяна Джохансън.

Посетител ли, зачуди се Джъстин, докато Джохансън му закопчаваше белезниците. Сигурно е оная нахалница новата адвокатка, рече си и оглади с ръце оранжевия си гащеризон.

Бялата стая за екзекуции, покрай която го преведе Джохансън, можеше да мине и за голяма лекарска приемна, ако не бяха неуместната черна кадифена завеса пред една от стените и кожените каишки по носилката на колела.

— Впрочем, Харис, понеже си бивш надзирател, ние всички събрахме пари и ти купихме скромно подаръче — показа му някаква кутия Джохансън. — Филмче за гледане, ако ти доскучае довечера.

Харис хвърли поглед на кутията: „Осъденият на смърт идва“.

— Много мило от ваша страна, момчета — засмя се, решен да не се връзва на ничии подигравки. — Това е един от шедьоврите на Шон Пен. Жалко, че си нямам плейър за дивиди.

— Там, където отиваш, няма и да ти трябва, гад мръсна — изгука надзирателят в ухото му.

— И то напълно заслужено, извратеняк с извратеняк — провикна се Джими Лиц, един от съседите му по килия, осъден на смърт за това, че пуснал тухла от надлез, а после, под предлог, че иска да помогне на пострадалата двайсет и три годишна домакиня от Джаксънвил, взел, че я изнасилил и след това убил.