Джеймс Ролинс: Окото Господне

Що се отнася до неговия гроб, той и до днес си остава една от най-големите световни загадки. Все пак повечето изследователи смятат, че се намира някъде в планината Хентий, която е превърната в природноисторически резерват със строго ограничен достъп. Същото се отнася за много други места, сред които остров Олхон. Твърди се също, че гробът на Чингис хан най-вероятно се намира в некропол и че там не само са заровени всичките му съкровища, но и са погребани неговите потомци, включително най-прочутият му внук Кубилай хан. Не знам за вас, обаче аз съм готов да грабна лопатата и да отида да копая.

Св. Тома и Китай.Преданията разказват, че апостолът, известен като Тома Неверни, е пътувал на изток и определено е стигнал чак до Индия, където и до днес съществуват т.нар. християни на св. Тома. Твърди се също, че е загинал от мъченическа смърт в древния град Мелипура. На това място е издигната базилика в чест на светеца. Що се отнася до неговите реликви, те имат още по-неясна съдба.

Отделни историци също твърдят, че св. Тома е стигнал чак до Китай, а може би и до Япония. Някои нови археологически открития предполагат, че християнството се появява в Далечния изток много по-рано от VIII век, както се смята в момента.

Що се отнася до възможността китайски йероглифи да загатват за познаване на Стария завет, символите в този роман са реални и в интернет могат да се открият още много такива — вие сами преценете дали всичко това е само пожелателно мислене, или намек за забравена история.

Еврейски заклинателни черепи… и други зловещи чудатости.Археолозите са открили над две хиляди заклинателни паници, повечето датиращи от III до VII век. Намерени са обаче и няколко такива черепа, използвани за същата цел — прогонване на демони или разваляне на магии. Два от тях могат да се видят в Берлинския музей. А, да, антроподермичната библиопегия, подвързването на книги с човешка кожа, също е факт. В подвързията на отделни книги — от астрономически трактати до анатомични текстове, както и няколко молитвеници — има зърна от човешки гърди или кожа от лица. И това не е всичко. Френски затворници по време на Наполеоновите войни изработват кораби от човешки кости и ги продават на британците. Но пък нали всеки има нужда от някакво хоби?

Едно от удоволствията при писането на такива книги е възможността да обикалям очарователни кътчета на света. Каква част от описанието на тези места почива на факти? Краткият отговор е: почти всичко. Все пак ще ви изложа някои подробности.

Макао и Хонконг.Ако обичате хазарта, трябва да посетите Макао и да се потопите в атмосферата на тази смесица от португалска колониална архитектура, китайска култура и ласвегаски блясък. В много отношения това е град на опортюнизма, в който корупция и бизнес вървят ръка за ръка и китайските триади воюват с политиците и предприемачите. Описанията на ВИП стаите в този роман са точни, от посредническите фирми до прането на пари. А, да, и Курвенският мол наистина съществува в подземния търговски център на казино „Лишбоа“.

Моята „картина“ на Хонконг също е вярна. За основа на описанието на централата на триадата Дуанджъ съм използвал реално съществуващия комплекс „Чункин“.

Аралско море.Това може би е най-страшната екологична катастрофа, предизвикана от човек. В началото на 60-те години на XX век Съветският съюз отклонява две реки и това води до пресъхването на някогашното величествено море, превръща го в днешните мъртви солени низини на пустинята Аралкум, в която наистина бушуват черни виелици и средната продължителност на живота е спаднала от 65 на 51 години. А, да, и целият район е осеян с гробища от ръждясващи кораби.

Северна Корея.За съжаление всичко описано в романа е истина. В тази страна, управлявана от династия деспоти, които се смятат за полубожествени, изобилстват случаите на упадъчни крайности, съчетани с невъобразима мизерия — например построяването на мавзолей за един милиард долара по време на страшен глад. Севернокорейските затвори все още са едни от най-жестоките в света — в тях затворниците се борят за правото да погребат мъртвите, за да получат допълнително храна, средната продължителност на живота е най-много пет години и изтезанията са неотменна част от ежедневието. Положението в градовете като Пхенян не е много по-розово. Населението живее в постоянен страх да не каже или направи нещо не както трябва и е подложено на строг режим на електричество и храна.