Джеймс Ролинс - Окото Господне

„Няма да успея“.

9:48 ч.

Грей разбираше, че битката е изгубена.

Противникът беше преодолял първоначалната изненада от атаката и действаше по-уверено.

Един куршум рикошира от атевето и проряза червена диря в хълбока му.

Грей даде знак на Ковалски.

Здравенякът подкара машината си към автобуса. Пиърс и Монк го покриваха, обсипвайки леда с яростен бараж.

Ковалски стигна до разбития лед около рейса, завъртя се на сто и осемдесет градуса и спря на самия ръб на дупката.

Дънкан се измъкна пред задната врата, изтича по наклонения покрив и скочи над откритата вода, обагрена във всички цветове на дъгата от изтичащите бензин и масло. Тупна тежко на седалката зад Ковалски и двамата незабавно се понесоха обратно към Грей.

Монк и Пиърс ги прикриваха, но боеприпасите им бяха на изчерпване и трябваше да се приготвят за последна отбрана.

Пиърс се насочи към тунела в търсене на убежище. Ковалски го последва.

Кокалис улучи един от корейците в крака и го повали. Двете атевета влетяха в прохода, изминаха десетина метра и едновременно завиха рязко, за да спрат.

Четиримата се претърколиха от седалките и временно се прикриха зад тежките машини.

Грей набързо оцени обстановката. Ковалски беше ранен в рамото и хълбока. На бузата на Дънкан червенееше дълбока драскотина. Монк притискаше бедрото си с ръка и между пръстите му се стичаше кръв.

Но и тримата изглеждаха изпълнени с яростна решителност да спечелят още колкото могат време за Джейда и Вигор. За съжаление им оставаха само по няколко патрона. Трябваше да използват разумно всеки един от тях.

Противниците им сякаш го знаеха, защото започнаха да се прегрупират за атака.

Грей насочи пистолета си напред.

Само че на входа на тунела се появи фигура, която буташе пред себе си друга.

Едър севернокорейски войник в пълна защитна екипировка държеше Сейчан с ръка през гърлото и опираше пистолета си в главата й, използвайки я като жив щит. Тя изглеждаше пречупена, огънят я беше напуснал.

— Хвърлете оръжието си насам! — извика им познат глас. — Излезте с ръце на тила, иначе тя ще умре пред очите ви. Както убихме другата жена.

Последните думи накараха Грей да забрави всичките си планове.

„… убихме другата жена…“

Монк го стисна за ръката, но той едва усети пръстите на приятеля си.

Рейчъл.

В съзнанието му избухнаха ледени пламъци: разкошният карамелен цвят на очите й, гневното отмятане на косата й, мекотата на устните й, звънкият й смях, когато я изненадваха.

„Нима всичко това вече го няма?“

— Грей — прошепна му Монк и го върна в настоящето колкото с желязната си хватка, толкова и с гласа си.

Изригналият в Пиърс огън го заслепи.

Хуан Пак застана на входа на тунела, скрит зад високия кореец.

— Ако излезете веднага, ще останете живи!

Триумфалният фалцет на това насекомо накара Грей да се овладее, да си спомни своя дълг. Трябваше да спечелят още време, за да спасят света, ала сега той имаше нова цел: да отмъсти за Рейчъл.

— Какво ще правим? — тихо го попита Дънкан, стиснал зигзауера си.

Грей се поколеба дали да не го прати на помощ на Джейда, но Хуан Пак щеше да разбере, че един от тях липсва, и да го потърси. Това само щеше да провали плана им.

— Правете каквото иска онзи — твърдо отвърна той; едва насилваше челюстите си да се движат. — Това ще ни осигури още време.

Не им оставаше друга възможност и те хвърлиха пистолетите си, които се плъзнаха по леда и спряха на светло пред входа.

Пиърс се изправи с ръце на тила.

Другарите му последваха неговия пример и заедно прескочиха преградилите прохода атевета.

Севернокорейският ядрен физик разбра, че е победил, защото най-после се показа иззад прикритието си. Видимо успокоен, той победоносно запали цигара и насочи тлеещия й връх към Грей.

— Сега двамата с теб ще се позабавляваме.

Пиърс преглътна отговора си и не си позволи да реагира; опитваше се да го накара да говори, вместо да влезе навътре в тунела.

Нямаше представа дали Джейда се е изкатерила по замръзналия водопад в дъното на пещерата, но въжетата още бяха там и противникът щеше да види накъде да продължи.

Затова само гневно се взираше в корееца.

Грей стигна до изхода и се изправи пред дулата на насочените към тях автомати. На леда лежаха няколко трупа. Поне бяха очистили половината от главорезите на Пак. Други бяха ранени.

Налагаше се да се задоволи с това.

Наляво забеляза позната фигура, която стоеше настрани от корейците.