Джил Хатауей - Чуждо влияние

Хващам лицето й с длани и я принуждавам да ме погледне.

— Я забави малко. Разкажи ми всичко.

Мати се задъхва. Изчаквам я да си поеме въздух.

— Вий, бях горе при вас, когато Скоч падна.

Буквално отскачам назад с ръка върху устата.

— Какво?

Тя се разплаква отново.

— Това, как го наричаш, плъзване? И аз го мога.

Коленете ми поддават и рухвам на пода. Тя се свлича до мен и двете се вкопчваме една в друга.

Мати обяснява как всичко започнало преди няколко месеца. Постоянно сънувала, че е някой друг и върши най-обикновени ежедневни неща. Сънувала как баща ми си мие зъбите. Как си водя бележки в часа по английски. Сънищата били необичайно ярки и живи, но въпреки това не й правели особено впечатление до нощта на катастрофата.

Тогава сънувала, че се събужда в моята стая. Радиото свирело, затова го изключила. Слязла в кухнята и дълго време се взирала в луната през прозореца. После й хрумнало нещо щуро. Сънят бил свръхреалистичен и някак можела да го насочва. Решила да види до каква степен може да го контролира. Отишла в гаража и запалила колата на татко. Тръгнала да се повози и после сънят рязко свършил.

Разтрепервам се, докато я слушам. Толкова добре си спомням тази нощ, как се събудих в колата, която летеше по шосето. Мислех, че сънувам обичайния кошмар за Зейн, затова рязко извъртях волана. И тогава осъзнах, че не е сън. Че някой се е плъзнал в мен и ме е накарал да открадна колата на татко.

Била е сестра ми.

Мати продължава. Описва ми как се плъзнала в баща ни. Било късно, бил в кухнята и прелиствал старата готварска книга на мама. Обзела я ярост, гняв, че баща ни отказва да превъзмогне смъртта на мама, че е сляп за шанса за ново семейство, което буквално хлопа на вратата му. Затова посегнала на нещата, които най-много обичал, на готварските му принадлежности. Грабнала купички и чинии и ги запокитила на земята, изпочупила ги. И тогава съм се появила на прага и целият й гняв се стопил и се озовала в собственото си тяло.

— А после се случи онова на Лукаут Пойнт.

Мати си поема дълбоко въздух и започва да разказва за нощта на злополуката. Заспала, докато ме чакала, а после изведнъж се озовала насред гората. Уплашила се, че се е изгубила, но после видяла два лъча светлина да светят между дърветата. Когато излязла на открито, гледката била зашеметяваща. Небето се било надвесило над нея така ясно и чисто, че виждала всички звезди. Изпълнило я дълбоко чувство на щастие, усещане, че е едно с всички и всичко.

— И точно тогава някой ме сграбчи. Обърнах се и видях, че е Скоч. Ужасно се уплаших. Усетих, че губя съзнание. Че падам на земята. Но преди да се строполя, го чух да вика: „Я ме пусни!“.

Зяпвам я.

— Там имаше някой, Вий. Някой действително го е блъснал.

Така. Излиза, че не Лидия се е вмъквала в мен. Но пък е възможно да е била там в своето си тяло. Ако е изскочила от храстите точно когато Мати е напускала тялото ми, значи е имала време да бутне Скоч, преди да се събудя.

— Почти съм сигурна, че знам кой го е бутнал — казвам.

— Кой?

Преглъщам мъчително с ясното съзнание, че това, което ще кажа, никак няма да й хареса. Та за нея Лидия бе сбъдната мечта, жената, която да разресва косите й и да й разказва истории за мама. Но трябва да знае истината.

— Лидия.

Мати бурно клати глава.

— Не. Не е възможно.

— Съжалявам, но наистина смятам, че е тя. Била е в болницата в нощта, когато Скоч е умрял.

— Но тя няма никакъв мотив — възразява Мати.

— Но нали си й казала какво ми причини Скоч миналата година? И твърдиш, че е побесняла. Мисля, че е готова на всичко, за да я приемем в семейството ни, включително да премахва враговете ни.

— Въпреки това не вярвам, че би убила някого — повтаря Мати, но вече не звучи толкова убедено.

— Ще разплетем всичко. Но първо трябва да се върна в собственото си тяло.

Мати сяда на леглото и гледа как настанявам тялото на Ролинс на люлеещия се стол. Когато се връщам в себе си, отварям очи и го виждам да протяга ръце над главата си.

— Много странно усещане — отбелязва той. — Сякаш се носех над вас двете. Но всичко беше черно. И хем ви чувах, хем не.

Описанието му съвсем точно отговаря на собственото ми усещане в няколкото случая, когато Мати се бе плъзнала в мен. Странно колко лесно бе успяла да ме контролира, а на мен ми бе отнело години, докато осъзная, че притежавам силата да направлявам чуждите действия. И все още имам много да уча. Но сега поне имам с кого да споделям и кой да ми помага да се ориентирам.