Джил Хатауей - Чуждо влияние

Не мога да плача.

Не мога да ям.

Не мога дори да мисля — особено за това как ще живея без най-добрия си приятел.

Мати похърква на стола до мен.

Баща ми влиза в чакалнята.

И се усмихва.

Само преди миг сърцето ми бе разбито на милион късчета и бях почти убедена, че никога няма да намеря сили да събера парчетата. И макар да не вярвам в бог, не спирах да се моля да ми даде шанс поне да се сбогувам с най-добрия си приятел. Искам поне още веднъж да хвана ръката му и да усетя пулса под кожата му.

Но сега.

Баща ми се усмихва.

Отварям уста и от гърлото ми излиза някакъв сподавен звук. Във вените ми нахлува адреналин и рипвам на крака. До мен Мати подскача от радост. Прегръщаме се и се разхлипвам.

Точно сега ли намирам да плача?

— Може ли да го видя? — умолявам баща си.

Той слага ръце на раменете ми.

— Да. Още е доста замаян, но можеш.

Тръгвам след него обратно към стаята на Ролинс и не спирам да се усмихвам през сълзи.

Имам чувството, че никога няма да си събера усмивката.

Вратата е открехната, побутвам я. Вътре мирише на лекарства и кръв, и живот.

Ролинс е страшно блед, устните му са почти безцветни. Махнали са му обецата и без нея изглежда изненадващо уязвим. Очите му са затворени, но гърдите му лекичко се надигат и отпускат. Никога не съм виждала нещо по-красиво.

Но се оказва, че греша, понеже, когато отваря кафявите си очи и ме вижда на прага, устните му се извиват в усмивка. Направо ми секва дъхът.

— Здравей — казва тихичко.

Иска ми се да се втурна към него и да притисна устни към неговите, после да целуна клепачите му и топлото местенце точно зад ухото, но се страхувам да не разместя тръбичките, които стърчат от тялото му. Затова само се приближавам и го хващам за ръката.

Много неща искам да му кажа в този миг, но всичките ми се струват твърде сериозни и мрачни. Вместо това кимам към превързаните му гърди.

— Боли ли?

— Не. Пуснали са ми някакви много качествени медикаменти. Лично баща ти ме уреди.

Насилвам се да се засмея.

— Това е добре. — Разтрепераният ми смях преминава в хлипане.

— Хей — прошепва Ролинс. — Я ела тук.

Той ме притегля в ръцете си. Внимавам да не притисна раната.

— Толкова се радвам, че си добре — промълвявам. Но тези думи ми се струват съвсем недостатъчни. Изобщо не успяват да изразят онова, което всъщност искам да кажа. Накрая все пак намирам подходящите:

— Обичам те.

Ролинс прокарва пръст по челюстта ми и ме придърпва, за да ме целуне. Целувката е нежна и сладка, и съвършена.

— И аз те обичам.

Седя в стаята и стискам една стара снимка, на която сме заедно със Саманта в униформи на момичешката скаутска организация. Сам се усмихва с щърбава усмивка. Трудно ми е да повярвам, че само преди седмица я арестуваха за убийство. Наложи се родителите й да се приберат по спешност, за да внесат огромна сума пари като гаранция. От друга страна, имаше късмет, че изобщо я пуснаха под гаранция. Сега трябва да носи гривна на глезена, която подава сигнал на полицията, ако случайно излезе от къщата. Опитах да й се обадя, но родителите й казаха, че тя не желае да говори с никого.

Доста разсъждавах върху това какво би могло да накара някого да постъпи като нея. Никога, ама никога не би ми хрумнало, че е способна да убие човек. Но като се замисля за всички събития, довели до фаталния инцидент, като че ли по-добре я разбирам.

Получи се нещо като снежна топка, която непрекъснато набираше сила. Първо Скоч й открадна бикините и пусна гадните слухове по неин адрес. За да му отмъстим, ние решихме да го оставим гол и да го зарежем на Аукаут Пойнт. А когато Сам ме видяла да се боричкам с него на ръба на скалата, съвсем изгубила контрол над емоциите си и го бутнала — не за да го нарани, а за да го изблъска от мен.

Вероятно е изпаднала в ужас. Опитала да прикрие постъпката си, като се промъкнала обратно в колата си, преструвайки се, че не знае какво се е случило със Скоч. Смятала е, че сериозно ще загази, ако някой разбере. Така де, чудесно разбирам как се е чувствала. Нали и аз се страхувах от същото.

А когато Скоч излязъл от комата, се уплашила да не каже на някого какво е направила. Доколкото разбрах, задигнала някаква пижама на майка си и се промъкнала в стаята на Скоч, когато се сменяла смяната на сестрите. А Скоч я заплашил, че ще натисне бутона за помощ. Казал, че помни всичко и ще се погрижи да я вкарат в затвора за цял живот.

При обикновени обстоятелства тя не би могла да се мери със Скоч, но след няколкото дни в кома той бил останал без сили. Притиснала възглавницата върху лицето му, колкото да го накара да млъкне. Но когато я дръпнала, той бил мъртъв.