Джил Хатауей - Чуждо влияние

Отврат. Съвсем бях забравила.

Снощи Мати не спря да повтаря, че днес започва продажбата на билетите. И весеше нос, понеже беше сигурна, че никой няма да я покани, което е напълно абсурдно, понеже не само е едно от най-харесваните момичета в девети клас, но и всички деветокласници са влюбени в нея. Има лъскавата златиста коса на мама и ясносини очи. Класическа кукленска хубост.

И аз бях като нея навремето — наивна и убедена, че най-важното е да съм харесвана, разчитах на външността си, за да привличам внимание. Но във втората ми година в гимназията се случи нещо, което напълно обърна представата ми за популярните хлапета в училище.

Скот Бекър, най-готиното момче в класа, ме покани на първия бал за годината. Най-добрата ми приятелка по онова време, Саманта Филипс, здравата бе хлътнала по него, но аз въпреки това приех поканата му. Вечерта започна прекрасно, но по едно време усетих, че ми прилошава на дансинга. И когато Скот предложи да поседна за малко, кимнах в съгласие. Но вместо към пейките Скот ме повлече по стълбите към мъжката съблекалня, а аз загубих съзнание още по пътя. Когато се свестих, установих първо, че полата ми е запретната нагоре, и второ, че Ролинс бъхти Скот в лицето. Така и не разбрах какво точно ми е направил Скот, докато съм лежала в несвяст, но като че ли се досещам.

След тоя случай „приятелките“ ми ме отлъчиха от редиците си. Саманта пусна слуха, че съм направила френска на Скот (по прякор Скоч, понеже повърна на дансинга) в съблекалнята. Мажоретките спряха да ми говорят, така че се отписах от отбора. В знак на предизвикателство си боядисах косата розова. Така поне имах чувството, че аз отхвърлям другите, а не те мен.

След време си върнах предишния цвят, така че сега е същият като на сестра ми. Дори разменям по някоя и друга дума с мажоретките. Но вече е друго. Щом веднъж надникнах зад кулисите, вече нямаше връщане назад, нямаше как да продължа да се заблуждавам, че тия хора заслужават вниманието ми. Но Ролинс бе до мен през цялото време. До ден-днешен.

— О, Вий, виж само! Наближава най-важното събитие на годината! — Той стисва ръката ми в престорено вълнение.

— Какво щастие — казвам и лицето ми се изкривява в гримаса.

Изненадана съм от дългата опашка ученици, които шумно се редят за билети. Мислех, че повечето хора ще се сетят за бала и за евентуален партньор едва в последния момент. Но като ги гледам как си шушукат с приготвените пари, ми хрумва, че вероятно чакат тая тъпа вечер от цели седмици, ако не и месеци.

Бал.

Отврат.

Каня се да подмина масата и да си ида при шкафчето, но един познат глас ме кара да замръзна на място.

Скоч Бекър.

Привел се е над масата и гледа похотливо към Саманта Филипс, която надзирава касата.

— Хей, Сам. Искаш ли да дойдеш с мен на бала? Приготвил съм ти нещо далеч по-хубаво от букетче виолетки. — Той се хваща за чатала и приятелчетата му от отбора прихват да се смеят.

Саманта прави отвратена физиономия.

— Дръж си го в гащите, Скоч.

— Ако размислиш, ми кажи — провлачва Скоч, обръща се и ненадейно се блъсва в мен.

Дъхът му мирише, все едно е ял кифла с лук за закуска. Или е забравил да си измие зъбите. Стомахът ми се обръща.

— Хей, Вий, остави ме на мира най-после — процежда той с гадна усмивчица. — Вече ти дадох един шанс.

— Да ти го начукам — изсъсквам.

— Ще ти се — отвръща Скоч. Приятелчетата му се разхилват.

Усещам ръката на Ролинс на кръста си. Привежда се и прошепва в ухото ми:

— Давай, Вий. Да вървим.

Оставям го да ме изведе от тълпата подхилващи се футболистчета.

— Задник — чувам го да мърмори, докато се отдалечаваме.

В часа по английски се случва нещо странно.

Както госпожа Уингър си стои пред дъската и пише определението на думата „мотив“ на бялата дъска, в следващия миг просто… я няма.

Всичко изчезва. Не че съм заспала. Все още усещам, че съм там, но някак си вече не съм. Нося се в огромно черно море. Дочувам глухи звуци и оттук-оттам дори схващам по някоя и друга дума. Времето ту ускорява, ту забавя ход. Минават минути или може би цял час. Не мога да преценя. А после отново се озовавам на стола, пред тетрадката, със записаното до средата определение на „мотив“ с лилаво мастило.

Оглеждам се дали някой е забелязал нещо странно. От другия край на стаята Саманта ме гледа втренчено. Тя най-добре от всички би могла да усети, ако се държа по-особено. Та нали преди онзи злополучен бал в десети клас правехме всичко заедно, като се започне от лакирането на ноктите на краката на черно-бели райета до лудите танци на фона на Лейди Гага върху леглото ми.