Джил Хатауей - Чуждо влияние

Отпивам глътка от димящата течност и вдигам среден пръст.

— Простете, моля, но напоследък хич не мога да спя. Реших, че няма да е зле да намаля кофеина.

Лицето му добива сериозно изражение.

— Пак онези сънища, а?

За разлика от Мати Ролинс е наясно какво всъщност се случва в сънищата ми. Че съвсем буквално преживявам смъртта на Зейн отново и отново. И знае колко е мъчително.

— Аха — отвръщам и отпивам отново. — Възможно най-ярки и цветни.

— По дяволите, Вий. Съжалявам.

В този момент се отваря задната врата и Мати се мята вътре. Колата се изпълва с миризмата на прекалено сладникавия й парфюм и направо ми прилошава.

— За бога, Мати. Да не си изляла цялото шише?

— Хей — сопва ми се тя. — Някой се беше барикадирал в банята тая сутрин, така че не ми остана време да си измия косата. Имаш ли представа кой може да е бил?

Поглеждам я виновно. Май между шампоана и балсама нещо позадрямах. Мати ме бе събудила с думкане по вратата и крясъци, че ще се напишка, ако не отворя веднага. Едва я укротих, и то само защото й дадох да облече черния ми пуловер с голямото кръгло деколте.

— Извинявай — измърморвам.

Ролинс дава на задна и излиза от алеята.

Погледът ми подскача от къща на къща, от морава на морава, докато колата минава през квартала, а после се насочва към училището. Няма ги листата, които изпъстряха моравата преди месеци, когато бях влюбена в Зейн. Снегът дойде и си отиде и сега тревата свенливо, по априлски, зеленее, а цветята се мъчат да си пробият път към слънцето. Не очаквах, че ще ми е нужно толкова време, за да простя на Зейн за предателството — задето бе знаел, че майка му иска да си отмъсти на семейството ми, и въпреки това й бе позволил да задвижи гнусния си план, дори и след като се влюби в мен. Понякога се чудя дали наистина ме е обичал. И дали онова, което изпитвах към него, е било истинска любов. Става ми тъжно при мисълта, че може би наистина е било това. Винаги съм вярвала, че любовта е нещо чисто, градивно, а онова между нас със Зейн се бе оказало прогнило отвътре.

Гласът на Ролинс прекъсва мислите ми, връща ме към настоящето. Пуснал е „Ъ Пърфект Съркъл“ 3 3 Американска рок/метъл група. — Б.ред. на плейъра и вратите и подът на колата буквално вибрират.

— Изобщо чу ли какво ти казах?

— Извинявай. Какво? Нещо за радиото ли спомена?

— Спечелих стажа — повтаря Ролинс въодушевен. — Онзи в Кей Ар Ен Кей, университетската станция, сещаш ли се? Искат ме от десет до два вторник и четвъртък вечер. Идеално е, защото ще мога… — Той млъква насред изречението и хвърля поглед към Мати в огледалото за обратно виждане.

Знам защо така рязко млъкна — за малко да изтърси голямата си тайна: че се налага да се грижи за майка си всяка вечер, да й готви, да я къпе, дори да я слага да спи. Но излишно се стряска. Крадешком поглеждам назад. Мати е напълно погълната от телефона си, вероятно пише съобщение на Реджина, деветокласничката от отбора на мажоретките, с която се сближи през последните два-три месеца.

Ролинс продължава:

— А през почивните дни ще мога да си работя във „Винаги винил“.

— Супер — казвам.

— Аха. Започвам довечера. Нали ще ме слушаш?

— Естествено — отвръщам. — Няма да е зле да имаш поне един слушател в дебютната си вечер, нали така?

Ролинс се пресяга и шеговито ме тупва по рамото. Разтривам мястото с престорена болка и се нацупвам, уж ме боли. Очите ни се срещат и се надявам да му е ясно, че въпреки шегата бих направила всичко за него. Откакто ме спаси от пожар миналата есен и ми призна за чувствата си, между нас нещо расте. Но и двамата се страхуваме да разсъждаваме в тази посока от страх да не съсипем приятелството си. А и след като връзката ми със Зейн приключи така злополучно, честно казано, не съм съвсем сигурна, че мога да понеса пак да ми разбият сърцето.

Спираме на паркинга пред училището и Мати изскача от колата в мига, в който Ролинс изгася двигателя. Откакто най-добрите й приятелки загинаха, прекарва повече време с мен и Ролинс, но в училище предпочита да се движи с останалите мажоретки. А и дружинката им е още по-сплотена, след като загубиха две момичета от редиците си, сякаш отчаяно се борят да си възвърнат някакво усещане за нормалност през тази безумна година.

Мятам раницата на рамо и тръгвам след Ролинс през паркинга. Но когато влизам в сградата, замръзвам на място. Обстановката е напълно различна от вчера на тръгване. Навсякъде висят розови и златни гирлянди. Пред централния вход е опъната дълга правоъгълна сгъваема маса. И тя е украсена със златна хартия и розови балони. А над всичко това виси плакат с надпис: НАБЛИЖАВА НАЙ-ВАЖНОТО СЪБИТИЕ НА ГОДИНАТА! КУПЕТЕ СИ БИЛЕТИ ЗА ГОДИШНИЯ БАЛ!