Ричард Касъл - Убийствена жега

— Отслабни още малко и ще трябва да ти вържа панделка, за да мога да те намирам.

Томи се засмя.

— Душа човек, ей! Нали е душа човек? — Ники се ухили и усърдно закима. — Сядайте, сядайте. — Гостите се настаниха на дивана, а той се отпусна в стола зад бюрото. — Между другото, оная статия, дето Джейми я написа за вас, беше много хубава. Не ви ли хареса?

— Беше… интересна, това е сигурно.

Тя се обърна към Руук и го погледна подканящо. Той се усети.

— Много сме ти задължени за тази среща — в името на протокола той изчака Дебелия Томи да махне великодушно с ръка и продължи: — С Ники работим върху убийството от тази сутрин и аз й казах, че имаш малко полезна информация.

— Не й ли каза?

— Дадох ти дума.

— Добро момче. — Дебелия Томи свали огромните си тъмни очила и разкри увиснали като на басет очи, които се насочиха към Ники. — Мен ме познавате. Гледам да не си цапам ръцете, обаче познавам хора, чиито познати не са сред най-примерните граждани. — Хийт знаеше, че той лъже. Този сърдечен човечец беше от най-лошите, но умееше отлично да се предпазва от всяко нещо, което би могло да го вкара в съда. — Така де, искам да сме наясно. Както и да е, наскоро ми се обади един човек. Питаше какво би било необходимо, ако иска Касиди Таун да бъде убита.

Хийт се поизправи на дивана.

— Поръчково убийство? Някой ви се е обадил, за да убиете Касиди Таун?

— Не бързайте толкова. Не съм казал, че са ми поръчали убийство. Въпросът беше как би станало. Така де, за тия неща си има стъпки. Поне така са ми казвали. — Тя понечи да заговори, но той вдигна ръка и продължи: — И… и накрая нищо не излезе.

— Това ли беше? — попита тя.

— Да, всичко приключи.

— Не, имам предвид само това ли ще ми кажете?

— Джейми рече, че ви трябва помощ и аз помагам. Какво искате да кажете с този въпрос?

— Искам да кажа — поясни тя, — че ми трябва име.

Той опря лакти в бюрото и погледна към Руук, а после отново към нея. Хийт се обърна към Руук.

— Той каза ли ти името?

— Не — отвърна Руук.

— Джейми не го знае.

— Кажете ми го — помоли детектив Хийт и задържа погледа на гангстера.

Последва дълго мълчание. През стените се чуваше как мощни струи въздух издухват водата от някаква кола. Щом шумът спря, той тихо проговори.

— Искам да знаете, че ви го казвам само защото сте с него. Ясно ли е?

Тя кимна.

— Честър Лъдлоу.

Дебелия Томи сложи тъмните очила. Сърцето на Ники прескочи един удар. Първо смяташе да си го запише, но реши, че ще си спомни името на един бивш конгресмен.

— Разбрахме ли се? — попита Дебелия Томи, докато ставаше.

— Разбрахме се — отвърна Руук и също стана.

— Почти — каза Хийт и остана на мястото си. — Искам още нещо от вас.

— Куражлийка е тази.

Беше ред на Руук да закима.

Ники се надигна.

— Тази сутрин група от трима стрелци и шофьор са спрели камионетката на патоанатома и са откраднали трупа на Касиди Таун.

Дебелия Томи плесна с ръка по бедрото си.

— Дявол го взел, някой е обрал фургона с карантиите?! Ама че град!

— Искам да ги хвана. Двама мои приятели са били в камионетката, а шофьорът е в болница. Без да споменавам кражбата на тялото.

Дебелия Томи театрално разпери ръце в жест, който казваше „Горкият аз!“

— Вече ясно ви обясних, че не се занимавам с такива работи.

— Знам, но нали сам казахте, че имате познати, които имат познати. — Ники се доближи до него, сочейки към гърдите му при всяка изречена дума. — Запознайте се с няколко души. — Тя се усмихна. — Ще ви бъда благодарна. И ще се държа по-любезно, когато се видим следващия път, Томи. Поздравления за отслабването.

Той се обърна към Руук.

— Обичам куражлиите.

В коридора отново се ръкуваха. Руук каза:

— Между другото, Томи, не знаех, че автомивката е твоя.

— Не е моя — каза той. — Дойдох само да си измия колата.

Хийт се обади в управлението, за да поиска адреса на конгресмена, още щом се качиха в колата. Щом затвори, тя каза:

— Какво има Честър Лъдлоу против Касиди Таун?

— Заради нея вече не е конгресмен.

— Мислех, че той си е виновен, предвид скандала.

— Да, но познай кой съобщи новината, след която започна погромът? — Тя изкара колата от паркинга и Руук каза: — Искам да знам какво мислиш сега за източниците ми.

— Дебелия Томи? Искам да знам защо не съобщи в полицията.

— Мисля, че съобщих!

— Едва след смъртта й.

— Нали чу Томи. Нищо е нямало да стане.

— Само дето е станало.

Честър Лъдлоу не беше в къщата си на Парк авеню, нито в кабинета си над „Карнеги Хол“. Намираше се там, където напоследък прекарваше повечето си време — в клуб „Милмар“ на Пето авеню, точно срещу зоологическата градина в Сентръл Парк — и се наслаждаваше на уединението.