Ричард Касъл - Убийствена жега

— Още по-добре!

Той свали прозореца и вдиша чистия есенен въздух. Ники наблюдаваше как вятърът роши косата му, докато гледа към Хъдзън и си спомни какво е да прокара пръсти през нея. Прииска и се да го сграбчи за косата и да го привлече към себе си още първата вечер, когато правиха секс, и почти усещаше вкуса на лимон от маргаритите, които си направиха в хола й онази вечер. Той се обърна, видя, че го гледа и тя усети, че се изчервява. Извърна се, така че да не забележи, но знаеше, че е късно. Проклетият Джеймисън Руук.

— Какво му става на Роули?

— Какво имаш предвид?

Господи, добре, че смени темата и я насочи далеч от тях двамата.

— Да не би някак да съм го ядосал? И двамата ти подчинени се държат враждебно, но Роули буквално ме изгледа на кръв преди малко.

Тя си знаеше какво им е — и на нея, и на Роули и Очоа. Откакто статията на Руук за изживяванията му, докато придружаваше Ники и отряда й това лято, излезе в октомврийския брой на „Фърст Прес“, тя постоянно се бореше с отрицателния ефект от вниманието, което й отделяше материалът. Много от колегите й се чувстваха пренебрегнати, ревнуваха или бяха обидени. Последствията от това бяха неприятни и тя се сблъскваше с тях всеки ден. Дори Роули и Очоа, най-верните й съюзници в отряда, бяха наранени от факта, че играят ролята на бележка под линия в статия, която, за нещастие на Хийт, се оказа любовно писмо до нея. Ники обаче не желаеше да обяснява защо са засегнати от статията му, също както не искаше да се замисля за собствените си възражения, които бяха по-лични.

— Питай Роули — бе краткият й отговор.

Той не задълба, написа един СМС, а после каза:

— Наближихме. Слез от магистралата при 14-а, после тръгни на юг по Десето авеню.

— Благодаря, че ми каза.

Бяха точно на изхода. Тя изви рамо и врътна рязко волана, за да влязат в помощното платно, точно преди да го пропуснат.

— Добра си — каза той.

Докато караха към Десето авеню, тя попита:

— Сигурен ли си, че източникът, при който ме водиш, ще се съгласи да говори с мен?

— Положително — вдигна айфона си той. — Току-що потвърди. Всичко е наред.

— А ще трябва ли да почукам по специален начин? Или ще ми иска парола? Тайно ръкостискане?

— Знаете ли, детектив Хийт, боли, когато ми се присмивате.

— Добра съм — каза тя.

Само след две минути влязоха в паркинга на автомивка „Епълшайн 24/7“. Руук излезе, за да й отвори вратата, тя свали слънчевите си очила леко надолу и го стрелна над тях.

— Сигурно се шегуваш.

— Липсва ти само малко червена коса и си точно като оня от „От местопрестъплението“.

— Заклевам се, Руук, ако ми губиш времето…

— Ей, Джейми! — чу се глас зад тях. Тя се обърна и видя приятелчето на Руук от мафията, Томасо Николози, известен още като „Дебелия Томи“. Стоеше от другата страна на паркинга, отворил стъклената врата към фоайето на автомивката и им махаше да се приближат. Руук самодоволно й се ухили и тръгна натам, а тя го последва, като небрежно огледа паркинга за хубостници с качулки.

В преддверието на „Епълшайн“ Дебелия Томи удостои Руук с една мечешка прегръдка и двойно потупване по гърба, а нея — с усмивка.

— Радвам се да ви видя пак, следователю.

Протегна й ръка и тя я стисна, чудейки се колко пъти я е използвал за побои и по-лоши неща през десетилетията, прекарани в мафията.

От тоалетната излезе шофьор в ливрея, облечен със стандартния черен костюм и червена вратовръзка, седна да чете „Поуст“ зад тях, а лицето на Дебелия Томи се стегна.

— Такъв прекрасен ден — каза Руук. — Дали да не поговорим на някоя от масите отвън?

Гангстерът предпазливо огледа пълната с хора пресечка между 10-а улица и „Ганзеворт“.

— Не, да отидем в офиса.

Той заобиколи щанда и те го последваха в стая с табела „Не влизай“.

— Да не си отслабнал още? — попита Руук, щом Дебелия Томи затвори вратата. Той бе получил прякора си в началото на шейсетте — според легендите, веднъж по време на рекет го простреляли три пъти в стомаха, но оцелял заради шкембето си. Когато се запознаха, Николози все още беше достатъчно тежък, за да накланя своя кадилак „Ел Дорадо“ на една страна, но сега повече се боеше от холестерола, отколкото от куршумите. Хийт забеляза, че носи костюм като онзи, с който беше облечен, когато му я представиха на строежа през лятото. Действително малко висеше.

— Да си жив и здрав, че забеляза! Още 3 килограма. Гледай, Дебелия Томи вече заковава стрелката на 80.

Руук подръпна една велурена гънка.