Ричард Касъл - Убийствена жега

— При това — добави Руук, — Касиди положително изпитваше удоволствие от това да кара хората да работят за нея. Както и да си платят за онова, което са й причинили.

— Това е по-скоро причина да я убият, а не да я крадат. Освен ако върху тялото е имало нещо, което би издало убиеца. — Ники отново свали капачката на маркера си. — Например ако е било престъпление от страст, имало е боричкане и под ноктите й е попаднала кожа. Може би това е група наемни убийци, ангажирани да разкарат уликите.

Роули каза:

— Или като белезите от пръстен, които издадоха руснака, убил онзи брокер на имоти, Матю Стар.

Тя написа думите „Кожа?“ и „Белези?“.

— И така да е, пак става дума за списък с врагове. А ако Руук е прав, този списък е дълъг оттук до Марс. Изпратих няколко полицаи в офиса на „Леджър“ в центъра, за да вземат заплашителните писма, които е получавала. Двама души едва вдигнаха чувала.

— Колко полицаи са нужни, за да… — измърмори Хайнзбърг.

— Ей, ей! — намеси се един от униформените мъже в дъното на стаята.

Накрая детектив Очоа се върна от неприятното си изживяване.

— Съвестно ми е, момчета — каза той, докато заемаше мястото си в полукръга срещу бялата дъска. — Първо й крадат боклука, а сега нея самата. При това докато аз съм дежурен.

— Вероятно си прав — каза Роули. — Да гласуваме. Колко от вас смятат, че Очоа е трябвало да се изпречи пред бронебоен куршум, за да спаси труп?

Партньорът му демонстративно вдигна ръка и скоро всички последваха примера му.

— Благодаря, момчета — каза Очоа. — Трогнат съм.

Хийт попита:

— Носиш ли някакви новини, Оуч?

— Не много. За щастие, от Седемнайсети участък много ни помагат. Откриха, че самосвалът пред камионетката на патоанатома е краден, но още работят по случая. Освен това разпитват свидетелите и шофьора на камионетката, който вече е дошъл в съзнание. Също така ще изготвят списък на престъпните групи, които използват ски маски и AR-15.

— Ето какво ще направим — обърна се Хийт към присъстващите. — Ще действаме на два фронта. Продължете с мястото на убийството, но особено наблегнете на кражбата на тялото. Имам чувството, че намерим ли него, ще открием и убиеца.

В края на оперативката тя се обърна:

— Роуч?

— Кажи — отвърнаха двамата почти едновременно.

— Почукайте на някоя и друга врата по 78-а. Започнете от горните етажи на нейната сграда и продължете нататък. Всеки звук, всяка подробност, всички познанства…

— Ще търсим друг самотен чорап — каза Роули.

— Точно така. И докато пътувате, разкажи на Очоа за нашия латино.

— Човека койот ли? — попита Очоа.

— Този път няма да те тормозя, защото днес оживя. Да, Човека койот. С Руук ще започнем да съставяме списък с вероятни врагове.

— Ти и Руук — обади се Очоа. — Както преди ли?

— Върнах се-е-е — отвърна Руук с добре познатата им мелодийка.

Докато се готвеха да тръгват, дойде доставка от кафене „Кълъмбъс“. Руук покани всички да си вземат по един сандвич и плати като жест за „добре дошъл“. Роули грабна един сандвич и тръгна да излиза, но Руук го повика, стиснал голяма чаша.

— Това го поръчах специално за теб, Рейлз.

Роули я пое.

— О, ами, мерси.

— Знам, че го обичаш сладък, така че в торбата има допълнителни кутийки с мед специално за теб подсладен чай.

Омразният прякор, даден му от предишен партньор заради любовта му към чая с мед, и без друго дразнеше Роули, но това да го чуе от Руук, който го беше издал в статията си, напълно го вбеси. Той стисна устни толкова силно, че кожата около тях побеля. После се отпусна и остави чашата на бюрото.

— Май не съм жаден — каза той, преди да обърне гръб на смутения Руук и да излезе от стаята.

Детектив Хийт влезе в немаркираната си кола, а Руук седна до нея и закопча предпазния си колан. Попита къде отиват, а той само й смигна, постави пръст на устните си и й каза да кара на юг по магистрала „Уест Сайд“. Тя никак не бе очарована от ситуацията, но той бе прекарал много време с Касиди Таун и от наученото може би щеше да има някаква полза. И тъй като все още нямаше никакви улики, нуждата от Джеймисън Руук си носеше цена — просто трябваше да прекара известно време с него.

— Какво ще кажеш? — попита той, докато караха покрай река Хъдзън.

— За кое?

— За трампата, за размяната! Пак работим заедно, само че този път не журналистът е „сянка“ на ченгето, а ченгето е сянка на журналиста.

Тя замълча, а после погледна към него.

— Да си забелязал, че аз карам?