Ричард Касъл - Убийствена жега

— Да тръгваме, момчетата са открили нещо.

Докато караха през парка, Руук попита:

— Слушай, това ме яде. Откъде знаеш за пони плей?

— Това възбужда ли те, Руук?

— Кара ме да се чувствам щастлив и уплашен едновременно, да. И не. По-скоро да. — Той се намръщи. — Нали разбираш?

— О, повярвай ми, Руук, разбирам. Знам всичко за щастието и страха. — Тя се усмихна зловещо, без да откъсва очи от таксито отпред. — Както и за камшиците и кожените ремъци.

Не беше нужно да поглежда, за да е сигурна, че той се взира в нея, за да разбере дали говори сериозно.

От Пътна полиция трябваше да преместят няколко бариери, за да ги пуснат на 78-а улица. Новинарските фургони се бяха удвоили и всеки канал вардеше терен за живите предавания, които щяха да започнат по емисиите в 4 часа следобед, оставаха още няколко часа. Стомахът на Ники се сви, когато си даде сметка, че водещата новина няма да бъде убийството, а кражбата на трупа. Роули и Очоа ги чакаха в подземния стаж на кафявата тухлена сграда на Касиди Таун, в кабинета работилница на домоуправителя. Представиха го на Ники и когато Руук изникна на вратата, той се усмихна.

— Здравейте, г-н Руук.

— Здрасти, Джей Джей. Съжалявам за станалото.

— Да, голямо чистене ме чака — каза домоуправителят.

— И още — нали се сещаш.

— Г-жа Таун, да. Ужасно.

Ники се обърна към подчинените си.

— Имате ли нещо за мен?

— Първо — започна Роули, — не е наела фирма да й прибира боклука.

— Това е като безвкусна шега — включи се Джей Джей. — Собственикът на сградата няма да плати за това. Дори бюджет за боя не мога да измоля. Или за нов контейнер на колела, погледнете тази развалина. Жалка картинка.

— Значи още се занимаваш с боклука — каза тя, като се опитваше да се придържа към темата. — Каза първо, кое е второ?

Щафетата пое Очоа.

— Джей Джей каза, че скоро е трябвало да смени бравите на жилището на Касиди Таун.

Това заинтересува Ники и тя хвърли поглед на Руук.

— Точно така, преди два-три дни — потвърди той.

Домоуправителят го поправи.

— Не, това беше вторият път. Сменях ги два пъти.

— Два пъти ли? — повтори Хийт. — Защо, Джей Джей?

— Учил съм за ключар, така че се справих сам от нейната страна. Сещате се, под тезгяха. Устройва и двама ни, нали разбирате? Спестява й няколко гроша, аз слагам някоя пара в джоба. Чиста работа.

— Положително — каза Ники. Джей Джей беше симпатяга, но бъбривец, а тя беше разбрала, че когато разпитваш бъбривци, въпросите трябва да бъдат конкретни и да напредват стъпка по стъпка.

— Разкажи ми за първата смяна на бравите. Кога стана това?

— Само преди две седмици. В деня, преди да дойде моят човек — Джей Джей посочи към Руук.

— Защо? Ключа си ли беше изгубила?

— Хората постоянно си губят нещата, нали? Вчера по радиото говориха за мобилните телефони. Знаете ли къде хората ги губят най-често?

— В тоалетната? — попита Руук.

— Бинго — той протегна ръка на Руук и разтърси неговата.

— Джей Джей? — каза Хийт и отвори тефтера си, за да подчертае, че това е важно. — Защо Касиди те помоли да смениш бравите преди две седмици?

— Каза, че й се струва, че някой е идвал в апартамента й. Не беше сигурна, но каза, че нещо вътре не е наред. Разни дребни нещица били разместени, такива работи. Каза, че я дострашало. Помислих си, че може да е параноя, но от пари не се отказвам, така че свърших работата.

Ники си отбеляза да възложи на Роуч да установят точната дата, просто за да открият последователността на събитията.

— Ами втория път? Още ли й се струваше, че някой влиза?

Домоуправителят се засмя.

— Нямаше нужда да й се струва. Някакъв нахлу, като изрита вратата право в лицето й.

Хийт веднага се обърна към Руук, който каза:

— Знаех за вратата, защото когато дойдох да я изведа на вечеря, Джей Джей я поправяше. Попитах защо и тя каза, че се е заключила и е трябвало да я разбие. Стори ми се странно, но ако трябва да кажа едно нещо за Касиди Таун, то е, че беше пълна с изненади.

— На мен ли го казваш — обади се Джей Джей и пак се ръкува с Руук.

Ники се обърна към Роуч.

— При нас има ли доклад за това?

— Не — каза Очоа.

— Сега проверявам пак — добави Роули.

— Кога стана това, Джей Джей?

Той се обърна към един календар със снимки на едрогърди жени и посочи дата, оградена с оранжев молив. Тя я записа и попита:

— Знаеш ли в колко часът стана?

— Има си хас. Беше един следобед. Точно щях да си изпуша цигарата, когато го чух. Опитвам се да ги откажа, вредни са, така че си съставих график.