Ричард Касъл - Убийствена жега

Зад бара Тоби Милз просто се изсмя. Едно истинско „Оо, ха, ха, ха“.

— Не съм агент. Стратегически мениджър съм. — Той се усмихна, но това не смекчи чертите му, нито замаскира факта, че това е човек, който не отстъпва и не се пазари. — Агентът работи за мен. Агентът не се пречка, събира чековете и всички сме доволни. Аз се занимавам с връзките с обществеността, ангажиментите, медиите, даренията, всяка божа точка по ценностната верига.

— Сигурно трудно се побира върху визитката ви — каза Руук и си спечели още смях от Тоби.

Риптън седна в ъгловото кресло.

— Кажете сега за какво става дума.

Ники не седна. Така както не разреши на Честър Лъдлоу да й диктува, сега нямаше да се подаде на опита на Риптън да поръчва музиката. Искаше тя да доминира на тази среща. Сега поне шикалкавенето на Тоби й стана ясно. Татко си дойде.

— Адвокат ли сте на Тоби?

— Имам юридическа степен, но не, не съм. Ще повикам адвокат, ако реша, че имаме нужда. Имаме ли нужда?

— Това не е моя работа — каза тя леко агресивно. „Какво пък“, помисли си след това, остави Риптън в стола му и седна на високо столче на бара срещу Тоби. — Тоби, искам да те попитам за един инцидент миналата седмица, в жилището на Касиди Таун.

Пиар агентът скочи на крака.

— Не, не, не. На такива въпроси няма да отговаря.

— Г-н Риптън, аз съм детектив от отдел „Убийства“ на нюйоркската полиция. Тук съм по работа. Ако предпочитате да проведа този разпит в 20-и участък, лесно ще го уредя. Мога също така да уредя новинарските фургони на 78-а улица да се преместят четири пресечки на север, за да снимат как клиентът ви пристига за разпит. Кажете вие сега, това коя точка от веригата на ценностите ви е?

— Джес? — наруши мълчанието Тоби. — Да разведрим малко обстановката и да преминем нататък.

Ники не изчака Джес. Тоби бе склонен да съдейства и тя използва момента.

— Един свидетел твърди, че преди няколко дни сте разбили вратата на въпросното жилище с ритник. Вярно ли е?

— Да, госпожо.

— А мога ли да попитам защо?

— Много просто. Беше ми писнало кучката да се гаври с мен.

Джес Риптън вероятно се беше навел да посъбере парчетата от нараненото си самочувствие, защото се намеси и той, макар и по-дипломатично.

— Следователю, може ли аз да разкажа какво стана? Тоби ще ме поправи, ако пропусна нещо, а и вие можете да му зададете въпросите си. Мисля, че така ще е много по-добре за всички, а и както каза Тоби, ще можем да загърбим случая. По всичко личи, че другата седмица отборът ще продължи напред в първенството и искам мускулът му да оздравее напълно, за да е готов за първия удар.

— Фен съм на бейзбола — каза Ники. — Още по-голям фен съм на директните отговори.

— Разбира се. — Той кимна, а после продължи, сякаш не беше казала нищо. — Не знам дали сте забелязали, но Тоби Милз не фигурира в скандалните колонки. Има си жена и малко дете, още едно е на път. Имиджът му се гради на семейните ценности и освен че е спечелил подкрепата на именити спонсори, той има собствена благотворителна организация, която процъфтява.

Ники загърби мъжа с костюма и се обърна към клиента.

— Тоби, искам да знам защо си разбил с ритник вратата на жертва на убийство.

Това накара Риптън да скочи на крака. Взе столчето от бара между нея и Руук и го дръпна назад, така че около клиента му се образува полукръг.

— Много е просто — каза мениджърът. — Тоби и Джесика се нанесоха тук едва преди две седмици. Искаха да са в сърцето на града, за който играе, вместо в Уестчестър Каунти. И какво направи Касиди Таун? Публикува новината заедно с адреса им в „Ню Йорк Леджър“, на половин страница от нейната колонка. Снимка на Тоби. Снимка на къщата. И адресът, който всеки смахнат в града може да намери. Ето ви две предположения за това какво се е случило. Тоби си има преследвач. Миналата седмица, два дни след като се преместват в жилището на мечтите си, Джесика извежда сина си на разходка в Сентръл Парк. Езерото с лодките е на една пресечка от тук. Докато пресичат парка, онзи се втурва към тях, започва да им крещи и ги изплашва до смърт. Охрана се е намесила, обаче онзи тип се измъкнал.

— Знаете ли името на преследвача?

— Морис Гренвил — казаха Тоби и Джес едновременно.

— Случаят регистриран ли е в полицията? — попита тя.

— Да. Можете да проверите. Така или иначе, Тоби беше на стадиона, когато тя му се обади, обляна в сълзи, и той откачи.

— Казвам ви, направо подлудях.

— Има ли нужда да ви обяснявам за преследвачите? Трябва ли да ви казвам какво стана с Джон Ленън на по-малко от два километра от това място? Забравете тия глупости с бейзболната звезда, Тоби Милз е мъж. Направил е това, което всеки добър съпруг и баща би направил при подобна заплаха. Хукнал към жилището на онази, за да види що за човек е. И какво направила тя — тръшнала вратата в лицето му.