Ричард Касъл - Жега

— Препрати ги на криминолозите, веднага щом ги получиш.

— Вече казах на Гот Америкън да ги включат в получателите.

— Роули, ти наистина си царят на мултимедията. — Хийт го потупа по рамото. Взе си чантата и забърза към криминологията, подминавайки пътьом Руук, сякаш не го бе забелязала.

Светът не можеше да настигне скоростта на Хийт. Когато тя бе в стихията си, светът нямаше много шанс.

Час и половина по-късно детектив Хийт се върна от криминологията със същото изражение, което Руук бе видял преди да планира набега срещу автосервиза.

— Какво научи? — попита той.

— О, само това, че цялата колекция на Матю Стар е била от фалшификати.

Той излетя от стола.

— Цялата колекция?!

— Фалшива. — Тя окачи чантата си на облегалката на стола. — Картините от снимките на застрахователите са истински. Онези от снимките на Диърфийлд? Никак.

— Това е огромно.

— Определено дава мотив на някого да убие оценител.

Той заби показалец във въздуха пред нея.

— Мислех си същото.

— О, така ли си си мислел?

— Аз съм обучен журналист. И аз мога да чета улики, все пак.

Започваше да вири нос и тя реши да се позабавлява.

— Супер. Тогава ми кажи чий е мотивът.

— В смисъл, кой е убил Барбара Диърфийлд? Поченко.

— По своя инициатива? Съмнява ме.

Той помисли и каза:

— Ти какво мислиш?

— Ще ти кажа какво. Мисля, че е твърде рано за плямпотене. — Тя отиде до дъската и сложи отметка до надписа „Да проверя снимките от застрахователя“. Той я последва като пале и тя се усмихна.

— Но си надушила нещо, нали? — Тя само сви рамене. — Имаш ли заподозрян? — Ники му се ухили за миг и се върна на бюрото си. Все така следвайки я, той продължи: — Имаш. Кой е?

— Руук, нали целта на заниманието ти е да влезеш в главата на детектив?

— Да?

— Ако просто ти кажа, с нищо няма да ти помогна. Знаеш ли какво би ти помогнало? Да помислиш като детектив и да видиш какво може да измислиш. — Ники вдигна слушалката на настолния си телефон и натисна бутона за бързо набиране.

Руук измърмори:

— Това ми се струва като много работа.

Докато слушаше сигнала „свободно“, тя му направи знак с ръка да мълчи. Той притисна устни с кокалчетата на юмрука си, измъчен. Обожаваше да го подлудява така. Беше забавно, а и ако грешеше, не искаше той да разбира.

Най-сетне някой вдигна.

— Здравейте, детектив Хийт от Двадесети участък е. Искам да организирам преместването на един ваш затворник. Казва се Бъкли, Джералд Бъкли… Да, ще почакам.

Междувременно Руук каза:

— Не си ли губиш времето? Този тип няма да ти каже нищо. Особено с оня свой женски костюмиран паразит.

Ники го възнагради със самодоволна усмивка.

— Това беше вчера в стаята за разпит. Днес ще поставим малко представление.

— Какво представление?

— Пиеса. — Тя превключи на елизабетински акцент: — „Сцената! Със нея ще впримча аз душата на злодея!“ 59 59 Последната реплика от второто действие на „Хамлет“, изречена от датския принц по повод пиесата, с която ще изобличи злодеянието на чичо си Полоний. Превод: Валери Петров. — Б.пр. — И добави: — Злодеят е Бъкли.

— Наистина си искала да бъдеш актриса, нали?

— Може би съм — каза Ники. — Ела и наблюдавай.

Хийт, Роуч и Руук чакаха в коридора на Офиса на главния патолог в Кипс бей, когато пазачите от затвора докараха Джералд Бъкли, следван от адвокатката си.

Ники го огледа.

— Гащеризонът ви отива, г-н Бъкли. Райкърс 60 60 Райкърс — главния затворнически комплекс в Манхатън. — Б.пр. оправдава ли си репутацията?

Бъкли извърна глава от Хийт като куче, което се преструва, че не то е натворило прясната фъшкия върху новия килим. Адвокатката му пристъпи между тях.

— Посъветвала съм клиента си да не отговаря на повече въпроси. Ако имате издържан случай, представете го. Но без повече разпити, освен ако нямате много време за губене.

— Благодаря ви. Няма да има разпит.

— Няма ли?

— Точно така. — Детективът изчака Бъкли и жената да си разменят объркани поглед и каза: — Елате насам.

Ники водеше, а останалите я следваха, най-отзад — Роуч и Руук. Влязоха в стаята за аутопсии, където Лорън Пери стоеше до стоманена маса с чаршаф върху нея.

— Хей, какво правим тук? — попита Бъкли.

— Джералд — каза адвокатката и присви устни. Обърна се към Ники. — Какво правим тук?

— Плащат ли ви за това? Да повтаряте каквото казва той?

— Искам да знам защо завлякохте клиента ми тук.

Ники се усмихна.