Ричард Касъл - Жега

— Онзи ден г-жа Стар и синът са напуснали града.

— Точно така, отидоха на вилата на д-р ван Пелдт в Уеспорт. В Кънектикът.

— Не си тръгнала с тях. По-късно ли си отишла или пък сте се срещнали на централната гара?

Агда поклати глава отрицателно.

— Аз не отидох с тях.

— Какво прави?

— Прекарах нощта при приятел в университета на Ню Йорк.

Хийт записа „НЙУ“ в тефтера си и продължи:

— Това необичайно ли е? В смисъл, ако г-жа Стар ти тропа нощем по вратата, за да се грижиш за сина й, сигурно те взима и извън града.

— Това е вярно. Обикновено с тях отивам по ваканции и пътувания, за да има време за себе си и да не я занимава синът й.

— Но не и онзи ден. — Ники стигна до натрапчивия въпрос. — Имаше ли причина да не иска да е с теб? — Изгледа я остро и довърши: — Някаква причина г-жа Стар да не те иска наблизо?

— Не, останах, само за да наблюдавам доставката на пианото. Искаше Мати да стане от компютъра и да има малко култура и му купи роял. Много е красив. Когато го извадиха от сандъка, почти припаднах. Сигурно струва състояние.

Скръбта приема много форми, помисли си Ники.

— Разкажи ми за връзката си с Матю Стар.

— Ами, каквото може да очаквате. Харесва ме, но ми се кара, когато му казвам да си ляга или му изключа анимационните филмчета, за да дойде на вечеря. — Тя повдигна вежди питащо. — Нали това искахте да знаете?

Детектив Хийт си напомни, че срещу нея не стои шведският поет-нобелист.

— Благодаря ти, а сега нека те питам за големия Матю Стар. Какви бяха взаимоотношенията ти с него?

— А, те бяха много хубави.

— По какъв начин?

— Ами, беше много мил с мен. Г-жа Стар щрака с пръсти и почва с „Агда, направи това, направи онова“ или „Агда, запуши му устата, имам йога.“

— Агда, да се върнем на г-н Стар.

— Господинът беше винаги много мил. Когато тя ми вика, той ме успокоява. Плащаше ми допълнително, водеше ме на вечеря в свободните ми вечери. Или ме водеше да пазаруваме дрехи, или… Ето, подари ми този часовник.

— Г-жа Стар знаеше ли за това?

— О, твертьом 57 57 твертьом (шв.) — напротив. — Б.пр. , не. Матю казваше да си остава между нас.

Ники, изумена от безхитростната прямота на Агда, реши да не спира.

— Връзката ви беше физическа?

— Разбира се.

— В какво отношение?

— Масажираше ми раменете, за да ме успокоява от викането на жена му. Понякога ме прегръщаше и ми галеше косата. Много ме успокояваше. Беше много нежен.

— На колко години си, Агда?

— Двайсет и една.

— С Матю Стар спали ли сте заедно?

— Да правим секс? Скит вей! 58 58 скит вей! (шв.) — по дяволите, не! — Б.пр. Не би било благоприлично.

В стаята за наблюдение явно бе имало неблагоприлични шегички и мъжкарско бъзикане, което продължи и в стаята на екипа.

— Какво мислите за Агда? — попита Роули.

Руук помисли и каза:

— Като шведска мебел е. Много е красива, но й липсват някои чаркове.

— Любимото ми беше — добави Очоа, — когато разказа как онзи я е прикотквал най-нагло под носа на жена си, обаче не били правили секс, защото щяло да е неблагоприлично.

— Вика му се прикотквус интеруптус — обади се Роули от машината за кафе. — Агда явно е била то една от сделките, които Матю Стар не е могъл да приключи, преди да умре.

Руук се обърна към Ники.

— Да не повярваш, че идва от родината на Нобеловите награди. Каза ли ти нещо полезно?

— Човек не знае, докато не разбере — отвърна Хийт. Разнесе се тематичната музика от „Ловци на духове“. — Руук, моля те, кажи ми, че не идва от панталоните ти.

— Сам си го избрах. Харесва ли ти? — Той вдигна телефона си срещу нея. Пишеше „Каспър“. — „Ловци на духове“. Каспър. Схвана ли? Извинете ме, детектив Хийт, източникът ми може да има информация свързана със случая. — Със самодоволна крачка Руук излезе, за да се обади.

След по-малко от минута се върна, още на телефона, ала без следа от самодоволство.

— Ама, аз я представих на теб… Не можеш ли и на мен да ми кажеш? — Затвори очи и въздъхна. — Добре. — Подаде телефона на Ники. — Каза, че иска да сподели само с теб.

— Ники Хийт на телефона.

— Радвам се да ви чуя, детектив. Първо, уверете ме, че Джеймисън Руук е в агония.

Тя го видя да дъвче долната си устна, точейки шия към нея.

— О, да.

— Добре. Ако някой някога наистина би имал нужда да го свалят от пиедестал, на който сам се е сложил, това е той. — Топлият, опушен тембър на стареца сгря слуха й. Гласът му, без прилежащия му вид, й напомняше за Дейвид Боуи с нотките топлота на Майкъл Кейн. — Сега, по работа. След визитата ви, поработих нощес, защото бе видно, че времето ви притиска.