Ричард Касъл - Жега

— Поченко, Поченко, къде си се дянал?

Ники отново потъна в медитация. Далеч бе от всякакви мистични убеждения, но вярваше в силата на подсъзнанието. Поне на своето. Представи си ума си като бяла дъска и я изтри. Отвори се за изложените пред нея факти, за взаимовръзките, които образуваха. Мислите й се зареяха. Отърси се от заблудените хрумвания и се фокусира върху случая. Искаше някакъв образ. Искаше да разбере чий глас е най-отчетлив. Искаше да усети какво е пропуснала.

Позволи си да се понесе над дните и нощите от началото, като използваше бялата дъска като туристическа брошура. Отново видя трупа на Матю Стар на паважа, посети отново Кимбърли, обградена от картини, разкош и добре сдържаната си скръб, мина през разпитите на конкурентите на Стар, на букмейкъра и неговия руски бияч, на любовницата на Стар, на портиерите. Любовницата. Едни нейни думи върнаха Ники към разговора в сладкарницата. Натрапчив детайл. Ники слушаше натрапчивите детайли, защото бяха гласовете, които Бог даваше на уликите й. Изправи се до дъската, точно срещу информацията за любовницата.

Офисна афера, засечено любовно писмо, безпогрешен служител, напуснала компанията, магазин за сладки, щастлива, няма мотив. След това погледна малко встрани. Афера с детегледачката?

Бившата любовница бе засякла Матю Стар и новата му любовница в Блумингдейл. Скандинавка. Според Ники Агда нямаше голямо значение нито сама по себе си, нито като част от разследването — имаше стабилно алиби. Какво обаче я глождеше така?

Остави празната кутия от китайско на бюрото на Роули и й залепи листче с надпис „БЛАГОДАРЯ РОУЛИ!!!“, наслаждавайки се на огромния шрифт и удивителните. Под него залепи друго листче, с указания да доведат Агда утре в девет сутринта.

Когато стигна до дома си, пред входа бе паркирана патрулна кола от тринадесети участък. Хийт поздрави униформените вътре и пое нагоре по стълбите. Не се обади на капитана, за да отзове охраната. Синините по врата на Барбара Диърфийлд още бяха пресни в ума й. Ники бе изтощена и й се спеше до болка.

Този път без угаждане. Тегли си душ, вместо да си вземе вана.

Легна в леглото и на съседната възглавница долови миризмата на Руук. Придърпа я и вдиша дълбоко, чудейки дали не е трябвало да му се обади да дойде. Преди да си отговори, вече спеше.

Когато телефонът й иззвъня, бе тъмно. Звукът я достигна през пластове сън, които трябваше да отметне с усилие на волята. С още заспали ръце посегна към телефона на нощното шкафче и го изпусна. Докато го вдигне отново, бе спрял да звъни.

Разпозна номера и си пусна оставеното на гласовата поща съобщение.

— Хей, Очоа е. Обади ми се веднага, окей? Още като получиш това. — Гласът му излъчваше задъхана неотложност, нетипична за него. Когато доизслуша съобщението, Ники усети как потта по кожата й изстива: — Намерихме Поченко.

Ники изтърча надолу по стълбите, докато се обличаше, стигна до патрулката и помоли ченгетата да я откарат. Те с радост изоставиха монотонната си задача и отпратиха с нея на задната седалка.

По магистралата на Уест сайт, движението на север в пет сутринта бе слабо и набраха добра скорост.

— Познавам района, оттук няма вход за превозни средства — каза Ники на шофьора. — Вместо да си губим времето да се връщаме от 96-а, ще слезем от магистралата. Оттам ще продължа пеша.

Когато слезе, Ники подвикна през рамо, за да благодари. Скоро тичаше под магистралата, прескачайки гълъбови курешки на път към реката и полицейските светлини в далечината.

Когато пристигна, задъхана и потна, Лорън Пери обработваше трупа на Поченко.

— Поеми си въздух, Ник, никъде няма да избяга. Щях да ти се обадя, но Очоа ме е изпреварил.

Очоа се присъедини.

— Май че този тип няма повече да те тормози.

Хийт обиколи трупа. Руснакът се бе отпуснал на една страна на пейка с изглед към Хъдсън, едно от онези живописни местенца за отдих между велоалеята и брега на реката. Сега то бе последната спирка на Поченко.

Откак бе опитал да я убие, се бе преоблякъл. По всичко изглеждаше, че три четвърти шортите му с войнишки десен и бялата му тениска бяха чисто нови, както подобаваше на бягащи престъпници, които използват магазините за свои гардероби. Само че дрехите на Поченко бяха покрити с кръв.

— Открили са го от гражданските патрули в услуга на бездомните — каза Очоа. — Обикаляли, за да ги прибират на хладно. — Не устоя да добави: — Е, поне той със сигурност ще е на хладно.