Ричард Касъл - Жега

Тя се сети за репродукцията на стената си. Замисли се за безгрижните момиченца с хартиените фенери, запита се какво ли се е случило с тях. Запазили ли са невинността и след като са спрели да носят бели рокли и по лицата им са се появили бръчици? Дали са загубили насладата от игрите, от усещането да тичаш бос по влажни трева, просто защото ти харесва? Или животът така се е намеси, че ги е превърнал във вечно предпазливи, бдящи създания? Дали, сто години преди Стинг да напише песента, са вдигнали крепост около сърцата си? 45 45 Ники има предвид песента на Стинг „Fortress Around Your Heart“. — Б.пр.

Дали са правили спортен секс с бивши морски тюлени, само и само да си вдигнат адреналина?

Или пък с журналисти — знаменитости, които си дружат с Мик и Боно?

Не, не можеше да ги сравнява — а защо пък не? — разликата бе, че Руук първо й вдигаше адреналина и разтуптяваше сърцето й и това я караше да го желае. А от онзи първоначален прилив на кръв сърцето й непрестанно ускоряваше.

Какво правеше секса с Джеймисън Руук толкова невероятен?

Хм, замисли се тя… Страстен е, спор няма. Вълнуващ, изненадващ, да. И нежен, когато трябва, но не твърде скоро — и не твърде много, слава Богу. Но голямата разлика у Руук бе, че той беше закачлив.

И правеше и нея такава.

Руук й даваше позволение да се смее. Бе й забавно с него. Пресилването бе всичко друго, освен тържествено и сериозно. Закачливостта му я караше да се наслаждава в леглото. Още съм с бронята си, каза си тя, но тази вечер Руук се промъкна в нея, а поведе и мен през пролуката.

Ники Хийт откри, че и тя може да е закачлива. Всъщност, за да го докаже, тя се извърна с лице към него и се плъзна надолу по леглото.

Мобилният й ги стресна. Тя се надигна, ориентирайки се в ослепителната светлина.

Руук вдигна глава от възглавницата.

— Какво, събуждане ли си поръчала?

— Ти получи своето събуждане, господинчо.

Той отпусна глава на възглавницата, затвори очи и се усмихна, припомняйки си.

— И откликнах.

Ники вдигна телефона.

— Хийт.

— Здрасти, Ники, да не те събудих? — Беше Лорън.

— Не, будна съм. — Тя затършува на нощното шкафче за часовника си — 7:03. Ники се опита да проясни глава. Когато приятелката ти съдебен патолог ти звъни по това време, обикновено не е, просто за да те чуе.

— Изчаках да стане седем.

— Лорън, няма проблем, наистина. Вече съм облечена, направих си упражненията — рече Ники, оглеждайки отражението на голото си тяло. Руук се надигна и на огледалото се появи усмихнатото му лице.

— Е, наполовина си е вярно — каза той тихо.

— Опа… Звучи ми, сякаш си имаш компания. Ники Хийт, да не би да си имаш компания?

— Не, телевизорът е. Звукът на рекламите винаги е много силен. — Обърна се към Руук и сложи показалец на устните си.

— Имаш си мъжка компания.

Ники се помъчи да смени темата.

— Какво има, Лор?

— Оглеждам местопрестъпление. Нека ти дам адреса.

— Секунда, да запиша върху нещо. — Ники прекоси стаята до тоалетката и взе химикалка. Не откри тефтер или хартия, затова обърна списанието с Руук и Боно на корицата и се подготви да пише върху рекламата на водка на задната страница. — Така.

— Намирам се в депото за конфискувани коли близо до конгресния център Джейвитс.

— Знам го. На 38-а Уест, нали?

— Да, на 12-о авеню — каза Лорън. — Един шофьор на паяк вдигал кола и открил тяло в нея. Първи участък имат юрисдикция, но реших да ти се обадя, защото определено би искала да дойдеш. Открих нещо, което може да свържем с твоя случай.

— Какво? Кажи ми.

Ники дочуваше гласове на заден план. От другата страна телефонът на Лорън прошумоля, когато тя го покри и си размени няколко думи с някого, след което продължи:

— Детективи от Първи дойдоха, трябва да тръгвам. Ще се видим, когато пристигнеш.

Ники затвори и се обърна — Руук седеше на ръба на леглото.

— Срам ли ви е от мен, детектив Хийт? — попита той с водевилен апломб. Стори й се, че долавя в престорения му акцент нещо от „мале мила“-та. — Възползвате се от мен, а след това ме криете от приятелите си от висшето общество. Чувствам се толкова… евтин.

— Рискове на професията.

Руук се замисли за миг и отвърна:

— Можеше да й кажеш, че съм дошъл да те наглеждам.

— Ти?

— Е… аз те покрих, нали. — Той я хвана за ръката и я придърпа към себе си, тъй че да застане между коленете му.

— Имам среща с труп.

Той сключи глезени зад гърба й и сложи длани на хълбоците й.

— Снощи беше страхотно, не мислиш ли?