Ричард Касъл - Жега

— Не, не, така е добре. Там ми харесва. Нека запаля няколко свещи, за да огледам по-добре. Но като че ли си е намерила мястото. — Ники драсна една клечка и светлината озари лицето й в златно. Вкара ръкав отвора на стъклената газена лампа върху библиотечката си. Докосна фитила с пламъка.

— Ти коя си? — попита Руук. Когато тя вдигна поглед, той посочи картината. — Момичетата, които палят фенерите. Правиш същото и се питам дали не се виждаш като някоя от тях.

Тя се премести към масичката за кафе и сложи чифт восъчни свещи. Докато ги палеше, отвърна:

— Нито една от двете, просто ми харесва какво усещане ми дава. Какво е уловила. Светлината, празничността, тяхната невинност. — Тя седна на дивана. — Още не мога да повярвам, че си ми я поръчал. Много мило.

Руук заобиколи от другия край на масичката и се присъедини към нея на дивана, но седна в другия край, с гръб към страничната облегалка. Остави пространство между тях.

— Виждала ли си оригинала?

— Не, в Лондон е.

— Да, в Тейт.

— Значи ти си го виждал. Надувко.

— Отидохме с Мик и Боно. В бентлито на Елтън Джон.

— Да знаеш, че почти ти вярвам.

— Тони Блеър така се ядоса, че поканихме принц Хари вместо него.

— Казах „почти“ — тя се позасмя и погледна към репродукцията. — Много обичах да гледам картините на Сарджънт в Музея за изящни изкуства в Бостън. Докато ходех в Нортийстърн. Там има няколко негови стенописа.

— Изкуство ли си изучавала? — Преди да му отговори, той вдигна чашата си. — Хей, гледай ни само. Ники и Джейми си хортуват.

Тя се чукна с него и отпи. Толкова бе топло, че бирата вече беше почти със стайна температура.

— Не, изучавах литература, но исках да се преместя в театрална специалност.

— Ще трябва да ми помогнеш: как стигна оттам до полицията?

— Не с толкова голям скок — каза Ники. — Кажи ми, че работата ми не е наполовина актьорска игра, наполовина разказвачество.

— Вярно е. Но това е „как“. Мен всъщност ме интересува „защо“.

Убийството.

Краят на невинността.

Промяната.

Тя го обмисли и каза:

— Лично е. Може би когато се поопознаем повече.

— Лично. Това код за „заради мъж“ ли е?

— Руук, колко седмици вече си с нас? Знаейки каквото знаеш за мен, да не мислиш, че ще направя такъв избор заради мъж?

— Нека журито не обръща внимание на въпроса ми тогава.

— Не, не, искам да знам — рече тя и се приближи към него. — Ти би ли спрял каквото правиш заради жена?

— Не мога да отговоря.

— Трябва, в момента те разпитвам. Ще започнеш ли отначало заради жена?

— Ако трябва да спекулирам… не, не си го представям.

— А така.

— Само че — започна той и млъкна за миг, за да си формулира мисълта, — заради правилната жена?… Ще ми се да мисля, че бих направил всичко.

Изглеждаше доволен от репликата си и дори подчерта отговора си, като кимна и повдигна вежди и в този миг Джейми Руук не изглеждаше като световен пътешественик на някаква лъскава корица, а като хлапе от илюстрация на Норман Рокуел 44 44 Прочут американски художник и илюстратор, чиито композиции, отпечатани най-често във вестник The Saturday Evening Post, запечатват емблематични моменти от американския начин на живот в средата на 20-и век. — Б.пр. , безхитростно и изпълнено с искреност.

— Мисля, че ни трябва по-качествен алкохол — каза тя.

— Има токов удар, може да отида да ограбя някой магазин за алкохол. Имаш ли чорап, който да си надяна на лицето?

Точното съдържание на шкафа с алкохола в кухнята бяха четвърт бутилка шери за готвене, бутилка коктейл „Белини“ с вино и пюре от праскови, който нямаше срок на годност, но още преди години се бе разделил на съставните си компоненти и заприличал на отпадъчни материали от атомна електроцентрала и… Аха! Половин бутилка текила.

Руук държеше лампата, докато Ники се изправи от чекмеджето със зеленчуците в хладилника, победоносно вдигнала сбръчкан малък лайм, сякаш е току-що уловена топка във финала на Световните серни по бейзбол.

— Жалко, че нямаме някакъв трипъл сек, щяхме да си направим маргарита.

— Моля те — отвърна той. — Сега си на моя територия. — Върнаха се на дивана и той разположи съставките на масичката за кафе: ножче за белене, солница, лайма и текилата. — Днес, деца, ще правим, както му викам, „маргарити на ръка“. — Той отряза парче от лайма, наля шот текила, облиза ръката си между палеца и показалеца и я посоли. Облиза солта, гаврътна шота и захапа лайма. — Ааа. Ей за това говоря. Дезмънд Туту ме научи на това — добави той и тя се засмя. — Сега ти.