Ричард Касъл - Жега

Руук закрачи напред, а тя — заднешком към леглото. Когато прасците й докоснаха ръба му, тя се отпусна назад, придърпвайки го със себе си. Докато двамата сякаш плаваха през въздуха надолу, Хийт се приближи още повече и се извъртя, приземявайки се върху него. Изненадан, той примигна срещу нея и рече:

— Добра си.

— Нямаш си представа — рече тя. Отново се целунаха и тя усети по езика си леката горчилка на лайма, а след това и солта. Тя зацелува лицето му, премина към ухото му. Усети как мускулите на корема му се напрягат, когато той надигна глава и захапа игриво мястото между врата и ключицата й. Ники се размърда и започна да разкопчава ризата му. Руук много се престараваше с нейната, затова тя го обкрачи и я разкъса — едно от копчетата изтрака по дървения под. С една ръка Руук откопча сутиена й отпред. Ники измъкна ръце от него и бясно се хвърли върху мъжа под себе си. Влажна плът се притисна до влажна плът. Ники разкопча колана му, разкопча ципа му. Отново го целуна и прошепна:

— В шкафчето имам предпазни средства.

— Няма да ти трябва пистолет — отвърна той. — Ще съм джентълмен.

— По-добре да не си. — И тя му се нахвърли, а от напрежение и възбуда сърцето й биеше бясно в гърлото. През Ники премина вълна, отми всички противоречиви чувства и опасения, с които досега се бореше — понесе я мощно. В този миг Ники се освободи: от отговорност, от контрол, от себе си. Поста от водовъртежа, тя се притисна в Руук, изпитвайки нужда да докосне всяка част от него, която й бе подръка. Страстта му не отстъпваше на нейната, докато двамата се преоткриваха; движеха се, хапеха се прегладнели, за да заситят щението си.

Ники не можеше да повярва, че вече е сутрин. Как може да е толкова светло, а будилникът й още да не е звънял? Или го е проспала? Тя замижа, колкото да осъзнае, че всъщност вижда лъча от полицейски хеликоптер, насечен от щорите й. Заслуша се. Нямаше сирени, нито рупори, нито тежки руски стъпки на пожарната стълба и не след дълго прожекторът отмина и звукът от перки заглъхна. Тя се усмихна. Капитан Монтроуз може и да си е удържал на думата за патрулката, но нищо не е обещавал за въздушно наблюдение.

Тя завъртя глава към будилника, на който присветваше „1:03“ — не бе възможно. По нейния часовник бе 5:21 — Ники съобрази, че разликата бе продължителността на токовия удар.

Руук пое дъх дълбоко и бавно и Ники усети как гръдният му кош се разширява срещу гърба й, а когато издиша, влажните косъмчета на врата й настръхнаха. Мамка му, нагушил си ме е по всички правила. На затворени прозорци жегата в спалнята бе задушаваща и слой пот срастваше голите им тела. Помисли дали да не помръдне, за да влезе малко въздух между тях. Вместо това Ники се намести по-плътно към гърдите и бедрата му и й хареса как двамата си пасват.

Джеймисън Руук.

Това пък как стана?

Още от деня, когато шефът и го лепна, за да си прави „проучванията“, Руук я дразнеше постоянно. А сега лежеше до него след цяла нощ секс. Страхотен секс.

Ако трябваше да се разпита сама, детектив Хийт би се подписала под клетвени показания, че още от първата им среща е припламнало привличане. Той, разбира се, не се свенеше да го обявява на всеослушание винаги, когато може, а това определено допринасяше за високия му коефициент на дразнителност. Определено. Ала това колко бе убеден не можеше да се мери с това колко силно отричаше тя. Да, определено бе имало нещо, а сега, в перспектива й се струваше, че колкото по-силно го бе чувствала, толкова повече го бе отричала.

Ники се зачуди какво ли още е отричала в живота си.

Нищо. Абсолютно нищо.

Глупости.

Защо иначе любовницата на Матю Стар бе успяла да напипа толкова чувствителна струна с тези приказки как задънената й връзка била просто начин да бяга от връзки и с тези въпроси към нея — към нея, — дали Ники знаела за какво говори.

От психотерапията след убийството ма майка й Ники знаеше, че е надянала тежка броня. Като че ли й трябваше психоаналитик, за да го узнае. Или за да я предупреждава от емоционалния риск постоянно да отлага нуждите си и, да, желанията си, като ги съхранява внимателно в своя собствена забранена за самата нея зона. Онези посещения при психоаналитика отдавна бяха приключили, но напоследък Ники все по-често се чудеше — не, не се чудеше, — тревожеше се, че ако продължава да вдига бариерите и да стои в режим „Неотложни задачи“, може да настъпи миг, когато безвъзвратно ще загуби нещо, което дълго е потулвала. Какво става, когато бронята, с която пазиш своята най-уязвима част, стане толкова дебела, че и ти самата не можеш да я достигнеш?