Ричард Касъл - Жега

— Беше. Знаеш ли какво още беше? Беше снощи. — И тя отиде до шкафа с дрехите си, за да се приготви за работа.

Руук се зае да им спре такси на Саут Парк Авеню и докопа един миниван, поел на север. Отвори вратата на Ники, която с последен поглед през рамо се качи, все още притеснена, че капитан Монтроуз й е оставил залепена патрулка и ще я видят заедно с Джеймисън Руук.

— Поченко ли търсиш? — попита Руук.

— Не. Стар навик.

Ники даде на шофьора адреса на Руук в Трайбека.

— Какво става? — попита той. — Няма ли да ходим в депото?

— Едни от нас ще ходи в депото. Другият ще се прибере и ще си смени дрехите.

— Мерси, но ако ме понесеш, ще си стоя така. Предпочитам да съм с теб. Макар че оглед на труп не би била идеалната развръзка. Най-нюйоркско би било да те изведа на късна закуска. И да се престоря, че ти записвам телефонния номер.

— Не, ще се преоблечеш. Не се сещам за по-лоша идея от това рано сутрин да се покажем от едно и също такси на местопрестъплението, което моя приятелка оглежда, и двамата чорлави, а единият с дрехите си от вчера.

— Бихме могли да се покажем с разменени дрехи, това ще е по-лошо. — Той се засмя и я хвана за ръката. Тя я отдръпна.

— Забелязал ли си, че не се държа много за ръце, докато работя? Забавя ме, ако трябва да вадя оръжие.

Известно време се возеха в мълчание. Докато таксито прекосяваше улица Хюстън, той рече:

— Опитвам се да се сетя… сам ли си прехапах езика, когато ме изрита в лицето, или си го направила ти? — Шофьорът бързо ги стрелна поглед в огледалото.

Хийт каза:

— Искам да натисна криминолозите да изкихат най-после онзи доклад за дънките на Поченко.

— Не мисля, че нито съм се ухапал сам, нито пък ти.

— Токовият удар вероятно е забавил работата им, но и бездруго достатъчно се мотаха.

— Нещата се случваха бързо, и ако мога да добавя яростно.

— Обзалагам се, че тъканите съвпадат.

— Но човек би си помислил, че ще запомня такова ухапване.

— Майната му на записа от камерите, някак се е вмъкнал, обзалагам се. Зная, че си пада по противопожарни стълби.

— Много ли говоря? — попита Руук.

— Да.

След още две блажени минути без плямпане, Руук стоеше на тротоара пред сградата си.

— Когато си готов, отиди да ме чакаш в управлението. Ще се видим там, когато приключа с депото. — Той се намуси като изоставено пале и понечи да затвори вратата. Тя го спря и рече: — Между другото — да. Аз те ухапах.

След това затвори вратата. През задното стъкло го видя да се усмихва широко.

Детектив Хийт размаха значката си, за да влезе в депото и когато се регистрира, пазачът излезе от кабинката си и посочи микробуса на съдебната патология в другия край. Ники се обърна да му благодари, но той вече се бе прибрал и се охлаждаше на климатик.

Слънцето още се намираше ниско в небето, едва току-що се бе откъснало от върха на Джейвитс и вече хапеше врата на Хийт, докато тя се спря и пое дълбокия си, ритуален дъх. Готова да посрещне жертвата, тя пое покрай дългата редица прашни коли с надписи по предните стъкла. Микробусът на съдебните патолози и един от Криминология бяха паркирани до един от паяците, още стиснал в щипците си волвото зелен металик. Техници в бели комбинезони напрашаваха волвото отвън. Докато приближаваше, Ники видя на шофьорската седалка отпуснатото тяло на жена, чието теме се подаваше от отворената врата.

— Извинете, че прекъснах сутрешната ви тренировка, детектив. — Лорън Пери слезе от каросерията на микробуса си.

— Не пропускаш много, а?

— Казах ти, че Джеймисън Руук става. — Ники се усмихна и поклати глава. Беше спипана. — Е. ставаше ли?

— Доста много.

— Браво. Радвам се да видя, че се наслаждаваш на живота. Детективите току-що ми казаха, че по-предната вечер си имала близки срещи от третия вид.

— Да, след срещата ни в бара всичко тръгна надолу.

Лорън я доближи.

— Добре ли си?

— Доста по-добре от лошия.

— Това е моето момиче. — След това Лорън се намръщи и дръпна встрани яката на Ники, за да разгледа синината на врата й. — Бих казала, че са били много близки срещи. По-леко, а? Имам си достатъчно клиенти, ти не ми трябваш.

— Ще видя какво мога да направя — отвърна Ники. — Така. Заради това ме измъкна от леглото, дано да си струва. По какво работиш?

— Джейн Доу. Както казах, открита от шофьора на паяка, когато оставил колата тук тази сутрин помислил, че е задушаване от жегата.

— Джейн Доу? В кола?

— Мда — нямаше книжка. Нито портфейл. Колата няма нито регистрация, нито табели.