Ричард Касъл - Жега

— Може да ми потрябваш да покриеш нечия смяна, но засега градът се държи прилично. Явно сме се поучили от затъмнението през 2003-а — каза той. — Предвид последното ти денонощие обаче, ще си ми най-полезна, ако си поотпочинеш и утре си свежа, в случай, че този случай още се влачи.

— Ъм, капитане, изненадахте ме с тази компания отпред.

— А, вярно. Обадих се в тринайсети участък. Добре се отнасят, надявам се.

— Да, много отговорно. Само че… с тази тревога, дали си оползотворяват силите както трябва?

— Ако имаш предвид дали има смисъл да пазят съня на най-добрия ми детектив, не се сещам за по-добра полза. Роули и Очоа настояха да го сторят, но ги спрях. Това вече щеше да е разхищение на ресурси.

Боже, помисли си ти. Точно това щеше да й дойде добре, да се появят Роуч и да я заловят, опряна в Руук в тъмното. Дори така не я блазнеше идеята униформените отпред да разберат кога си тръгва Руук, дори да бе скоро.

— Много мило, капитане, но съм голямо момиче, вече съм с вкъщи, вратата е заключена, прозорците са затворени, въоръжената съм и мисля, че градът ще е по-добре, ако освободите колата отпред.

— Добре — отвърна той. — Но си заключи вратата и я залости. Никакви странни мъже в апартамента ти тази вечер, ясно?

Тя погледна към Руук, който се подпираше на дъската за месо и притискаше към лицето си кърпа, пълна с ледени кубчета, и каза на Монтроуз:

— Нямаш грижи, капитане. И, капитане? Благодаря. — С това приключи обаждането и рече на Руук: — Тази вечер не им трябвам.

— Значи не се получи очевидният ти опит да прекратиш в зародиш посещението ми.

— Млъкни и ме остави да погледна. — Тя пристъпи към него и той свали кърпата. — Не се подува, това е добре. Ако беше два-три сантиметра по-близо до крака ми, щеше да пиеш храна през сламка през следващите два месеца.

— Чакай, ударила си ме с крак?

Тя сви рамене и попита:

— Е, и? — след което опипа челюстта му. — Раздвижи я пак. — Той го стори. — Болеше ли?

— Само гордостта ми.

Тя се усмихна и остави пръстите си, галейки бузата му. Ъгълчетата на устата му помръднаха леко нагоре и той я погледна така, че сърцето й затуптя бясно. Ники отстъпи назад, преди привличането да стане неустоимо и ненадейно се запита смутено дали не е някаква откачалка, която се възбужда на местопрестъпления. Първо на балкона на Матю Стар, а сега в собствената си кухня. Не е лошо да си малко откачен, но — местопрестъпления? Определено представляваха най-малко общо кратно. Е, те и… Руук.

Той изтръска леда в мивката и докато бе зает, през ума й запрепуска въпросът какво по дяволите си е мислела, та да го покани тук. Може би придаваше на посещението му твърде голямо значение, вадеше си пресилени изводи. Понякога пурата е просто пура, нали така? А понякога, когато се качиш за лед, просто се качваш за лед. От близостта им обаче дъхът й още бе спрял в гърдите. И този негов поглед. Не, каза си тя и взе решение. Най-добре да не насилва нещата. Той си получи леда, тя си удържа на думата, да — умното сега би било да спре дотук и да изпрати по живо и донякъде по здраво.

— Искаш ли да останеш за по бира? — попита тя.

— Не съм сигурен — отвърна той сериозен. — Изключила ли си ютията от контакта? А, чакай, няма ток, значи няма защо да се притеснявам, че ще гладиш по лицето ми.

— Смехоран. Знаеш ли? Не ми трябва скапана ютия. Ей там имам един Бейгъл байтър 42 42 Бейгъл байтър — бейгъл, оформен като мини-пица. — Б.пр. и нямаш представа какво мога да правя с него.

Той помисли малко и рече:

— И бира ме устройва.

В хладилника имаше само една, затова си я разделиха. Руук спомена, че няма проблем и двамата да пият от бутилката, но Ники им намери чаши и докато ги носеше, се запита какво я е накарало да поиска той да остане. Почувства палава тръпка и се усмихна — токовите удари и горещите нощи предразполагаха към малко безнравственост. Може би й трябваше защита — от самата нея.

Руук и виртуалната му запалка се скриха в хола заедно с бирите, докато тя ровичкаше в едно кухненско чекмедже за свещи. Когато тя се върна в хола, Руук донагласяше на стената репродукцията на Сарджънт.

— Това струва ли ти се равно с пода?

— О…

— Знам, че е малко самонадеяно. Но пък и знаем, че не ме бива да уважавам личното пространство. Може да я закачиш другаде или пък не — просто реших да я сложа на мястото на постера от Уайът 43 43 Андрю Уайът — един от най-популярните американски художници от средата на 20-и век. — Б.пр. , за да видиш как ще стои.