Ричард Касъл - Жега

Ники усети сърцето си да препуска. Отпи кафе и попита:

— И просто се хвърлихте с главата надолу? Без предпазна мрежа, без да гледате назад?

— Какво да гледам там? Реших да правя каквото ми носи удоволствие. Е, струва ми заем до козирката, но се получава. Започнах с малко… така де, огледайте се, още съм малка… но обожавам каквото правя. Дори съм сгодена.

Тя изпъна ръка, на която нямаше пръстен.

— Прекрасен е — каза Руук.

Морган направи объркана физиономия и се поизчерви.

— Никога не го нося, когато пека. С момчето, което ми прави уебсайта ще наденем хомота тази есен. Май че човек никога не знае накъде го води животът, а?

Ники трябваше да се съгласи.

На връщане Руук крепеше в скута си огромна кутия с двадесетина тарталети. На светофара Хийт внимателно спря, за да не се превърне подаръкът му за участъка в кутия трохи.

— Е, офицер Руук — попита тя, — още не си ми казал да пратя Морган Донъли в затвори. Защо така?

— А, не, тя не в списъка.

— Защото?

— Твърде щастлива е.

Хийт кимна.

— Съгласна.

— Само че все пак ще провериш алибито й дали Пакстън й е написал тлъст чек на сбогуване.

— Точно така.

— А и имаме да проверим изненадващия участник — скандинавската бавачка.

— Учиш се.

— О, да, много научавам. Въпросите бяха много осветляващи. — Тя го изгледа, усещайки, че ще последва нещо. — Особено когато спря да питаш по случая и започна с личните въпроси.

— … Тъй ли съм направила? Имаше интересна история за разказване и исках да я чуя.

— Хм. Не изглеждаше така. — Руук изчака, докато види руменината по бузите й и след това просто се обърна напред с глупавата си усмивка. Каза само:

— Зелено.

— Хей, човече, важното е, че си се сетил — каза Роули. Руук, Роуч и още детективи и униформени полицаи се бяха струпали в стаята за почивка, край отворената кутия от „Огън и глазура“, която Руук внимателно бе пазил по пътя. Различните целувки, кремчета и други сладки, с все глазурите, сметаната и ганаша си се бяха стопили и слели в нещо, което великодушно би могло да се определи като захарен еквивалент на прегазено животно.

— Не, не е това важното — включи се Очоа. — Като ми обещаят сладки, не искам сещане. Искам сладки.

— Казвам ви, идеални бяха, когато тръгнахме от пекарната — отвърна Руук, но полицаите вече опразваха стаята и го оставяха сам с доброто му дело. — От жегата е, всичко се топи.

— Остави ги още малко навън. Ще се върна със сламка — каза Очоа и после заедно с Роули влязоха обратно в стаята на екипа. Вътре детектив Хийт нанасяше най-новите промени на дъската.

— Пълни се — отбеляза Роули. В тези моменти от разследването чувствата винаги бяха смесени — удовлетворението да видиш как дъската се пълни се неутрализира от най-очевидния факт: нищо там не бе дало резултат. Но всички знаеха, че това е част от процеса и всяко ново парче информация ги приближава към разрешаването на случая.

— И така — каза на екипа си Ники, — алибито на Морган Донъли се потвърждава от комитета на фестивала Трайбека. — Руук влезе в стаята, като ядеше с лъжичка един тарталет от хартиена чаша и тя добави: — За доброто на сладките й, надявам се жегата да се е поукротила до април. Роуч, вие сте се видели с пластичния хирург на Кимбърли, нали?

— Да, и мисля да си премахна една грозотия, дето ме тормози вече две години. — Роули направи пауза и добави: — Очоа.

— Виждате ли, детектив Хийт? — каза партньорът му. — Давам ли, давам, а ето какво търпя по цял ден. — Очоа зачете бележките си: — Алибито на вдовицата се потвърждава. В последния момент си записала час за „консултация“ и отишла в един и петнайсет. Това се връзва със заминаването й от сладоледения бар в един.

Хийт каза:

— Стигнала е до Ийст сайт за петнайсет минути? Побързала е.

— И планини не ще ме спрат… — каза Руук.

— Добре — продължи Ники. — Г-жа Стар ни е казала истината. Изневерила е с д-р Ботокс и на съпруга си на Бари Гейбъл. Но научаваме само къде е била тя. Проверете записите от нейния телефон и този на доктора за обаждания към Майрик или Поченко — нека сме сигурни.

— Окей — казаха Роуч в един глас. Засмяха се.

— Виждаш ли? Не мога да ти се сърдя — рече Очоа.

Същата вечер мракът се опитваше да си проправя път през натежалия от влага въздух пред управлението на 82-а Уест, когато Ники излезе, понесла кутията от Метрополитън, в която бе репродукция й на Джон Сингър Сарджънт. Руук стоеше на тротоара.

— Ще дойде да ме вземе такси. Дай ми да те хвърля.