Ричард Касъл - Жега

— А на твоя запис от Гилфорд? Нищо ли?

— Гледах го, докато ми се кръстосаха очите. Няма начин да са се върнали през лобито, след като са си тръгнали. Прегледах и записа от служебния вход. Нищо.

— Е, поне опитахме.

— Беше пълна отврат — каза Роули. — Все едно гледах парламентарен контрол, само че не толкова интересно.

— Добре тогава, ще те изкарам на бял свят. Защо с Очоа не отскочите до офиса на ван Пелдт, за да проверите дали се потвърждава алибито на Кимбърли Стар? И понеже можем да сме почти сигурни, че е предупредила истинската си любов, че ще проверяваме…

— Знам — каза Очоа, — да препитаме и рецепционистката, сестрите, служителите на хотела, и така нататък, и така нататък.

— Леле, детективе — рече Хийт, — сякаш почти знаете какво вършите.

Детектив Хийт отиде при бялата дъска и под „Охранителен запис от Гилфорд“ написа Н.С. 38 38 „Не става“. — Б.пр. Може би заради ъгъла, под който държеше химикалката, се обади болката от снощната схватка. Позволи на раменете си да се отпуснат и завъртя глава бавно, усещайки приятния дискомфорт, който й напомняше, че още е жива. След това на дъската огради с кръг „Любовницата на Матю“, сложи тапата на маркера си и издърпа списанието от ръцете на Руук.

— Да се повозим? — попита го.

Тръгнаха към центъра по магистралата Уестсайд. Вдясно от тях дори реката изглеждаше измъчена от жегата — сякаш бе твърде горещо, дори за да се движи повърхността й. На запад от „Кълъмбъс съркъл“ още цареше хаос. Със сигурност щяха да го отразят в новините в пет. Струята пара бе спряна, но на мястото й имаше кратер като на Луната, който за дни напред щеше да затвори 59-а Уест.

По радиото изслушаха доклада на един от екипите на нюйоркската полиция, занимаващ се с опазването на обществения ред — как спипали някакъв за публично уриниране, а той си признал, че искал да го арестуват, за да прекара нощта на климатик.

— Значи жегата е предизвикала два теча, на които им е трябвало полицейско внимание — каза Руук, а Хийт се засмя и почти благодари, че и той е с нея.

Докато тя уговаряше срещата с Морган Донъли, бившата любовница на Матю Стар попита дали може да се срещнат в работата й, понеже там прекарвала повечето си време. Това пасваше на профила, който им бе описал Ноа Пакстън.

Верен на себе си, той така й се беше разприказвал, че Ники не можеше да свари да записва. Освен че сподели избрани офисни прякори, нарече връзката им „слон в конферентната зала“ 39 39 Слон в стаята — идиоматичен израз със значение, близко до „публична тайна“. — Б.пр. и обобщи недотам тайната любовница на Стар с думите:

— Морган беше само мозък, цици и амбиция. Идеалът на Матю Стар: работи като луда, чука се като изтървана. Понякога си ги представях в леглото с блекберитата им.

С тази мисъл в главата, Ники паркира колата на улица Принс в СоХо, както й бе указала Донъли, и провери пак в тефтера си, за да е сигурна, че е намерила мястото. Беше пекарна за сладки. Схванатият й врат възропта, когато се обърна да прочете надписа над входа.

— Огън и глазура?

Руук изрецитира:

— „Ще свърши, казва някой, в огън/ а друг — във лед, света“. 40 40 Цитатът е от стихотворението на Робърт Фрост „Огън и лед“. Превод от английски: Теменуга Маринова. — Б.р. — Той отвори вратата и жегата ги обля. — Днес, в огън, струва ми се.

— Още не мога да повярвам — рече Морган Донъли, докато се настаняваха в един от ъглите на помещението, край кръгла масичка за кафе. Откопча яката на чисто бялата си лекарска туника и им предложи захарчета за изстудените кафета. Ники се опита някак да вплете образа на Морган сладкарката в този на Морган, маркетинговата машина, която й бе описал Ноа Пакстън. В това имаше история и тя щеше да я научи. Донъли поприсви устни и тя каза:

— Слушаш за това в новините, но никога не е твой познат.

Иззад гишето пристъпи едно момиче и постави в средата на масата чинийка с тарталети за проба, върна се на мястото си и Морган продължи:

— Знам, че връзката с женен мъж не ме кара да изглеждам най-свестния човек. Може би не съм била. Но докато траеше, изглеждаше толкова правилно. Насред цялото работно напрежение имахме тази страст, само наша. — Очите й се просълзиха и тя избърса буза.

Хийт я разгледа за издайнически тикове. Твърде много разкаяние, както и недостатъчно, бяха червени лампички. Имаше и други, разбира се, но тези оформяха основата на впечатлението й. Ники мразеше този термин, но засега Морган реагираше подходящо. На детектива й трябваше още, за да я прецени. Като бивша на жертвата, трябваше да бъде проверена, а това значеше Ники да си отговори на два прости въпроса: Имаше ли силен мотив за отмъщение? Какво можеше да спечели от смъртта му? Животът щеше да е толкова по-прост, ако Хийт можеше просто да й изпрати въпросник по пощата, но не ставаше така и сега Ники трябваше малко да смути тази жена.