Ричард Касъл - Жега

— Тук нови снимки ли има?

— Не — отвърна тя, докато поставяше пред него последната. — Сигурен ли си, че не разпознаваш никого на тях? — Ники се постара да звучи небрежно, но самият й въпрос целеше да го постави под напрежение. Искаше да провери обяснението на Кимбърли защо не е разпознал Майрик. Подобно на вчерашния ден, Пакстън бавно и методично огледа всяка снимка и рече, че все пак не разпознава никого.

Тя прибра снимките, с изключение на две: Майрик и Поченко.

— А тези? Нещо познато?

Той сви рамене, поклати глава в отрицание.

— Съжалявам. Кои са?

— Представляват интерес, нищо повече. — Детектив Хийт работеше, за да задава въпроси, а не за да отговаря, освен ако така не можеше да спечели предимство. — Исках и да те попитам за проблема на Матю с хазарта. Той как си го позволяваше?

— В брой.

— Ти ли си му давал парите?

— Да, те бяха неговите собствени.

— А когато е задлъжнял на букмейкърите, как им е плащал?

— По същия начин, в брой.

— А идвали ли са при теб? Букмейкърите.

— О, за Бога, не. Казах на Матю, че ако иска да се забърква с подобни, си е негова работа. Не исках да идват тук. — За да подчертае думите си, той потрепери. — Не, благодаря. — Въпреки че го бе изненадала, отговорът бе налице. Пасваше обяснението на Кимбърли защо човекът с парите не познава букмейкъра.

След това Хийт го попита за Морган Донъли, жената, чието име Кимбърли й бе дала. Онази със засеченото любовно писмо. Пакстън потвърди, че Донъли е работила при тях и е била най-високопоставеният им служител в маркетинга. Също така потвърди, че със Стар са имали тайна връзка, която за никого не е била тайна и надълго и нашироко обясни как служителите са ги наричали „Ем и Ем“. Самата Морган също се сдобила с няколко прякора.

— Двете най-популярни бяха „Най-добре представящ се служител“ и „Главен актив“.

— Само още едно нещо и те оставям на мира. Тази сутрин получих доклада от полицейските счетоводители. — Извади от чантата си папката и веждите му надвиснаха над очите. — Казаха ми, че не си Бърни Мадоф 34 34 Американски финансист, автор на най-голямата финансова измама в историята на САЩ. — Б.пр. , в което всъщност искахме да се уверим.

— Логично. — Каза го равнодушно, но детективът познаваше вината по лицето на човек.

— В делата ти има една нередност. — Подаде му страницата с таблицата и обобщението и той се напрегна. — Е?

Той остави листа.

— Адвокатът ми би ме посъветвал да не отговарям.

— Смятате ли, че имате нужда от адвокат, за да ми отговорите, г-н Пакстън?

Тя усети, че натискът й работи.

— Единственото ми прегрешение — каза той накрая. — Единственото за всички тези години. — Ники го гледаше и мълчеше. Нищо нямаше по-силен глас от тишината. — Криех пари. Създадох няколко трансакции, за да прехвърля голяма сума пари в частна сметка. Криех част от личните средства на Матю Стар в името на образованието на сина му. Виждах колко бързо се стопяват — за хазарт и проститутки. Аз съм само служител, но ме болеше сърцето да гледам какво се случва със семейството му. За собственото им добро, скрих пари, за да може Мати младши да отиде в колеж. Матю ги откри, както някои пияници надушват скрити бутилки, и ги опустоши. Кимбърли е почти толкова зле, колкото беше и той. Мисля, че имате добра идея колко обича да харчи.

— Да, получих такова впечатление.

— Дрехите, бижутата, ваканциите, колите, операциите. А и тя също криеше пари. Забелязах, разбира се, подобно на вашите хора — цифрите говорят, ако знаеш какво търсиш. Наред с другото, имала си е и любовно гнездо, един тристаен апартамент на „Кълъмбъс“. Казах й да се отърве от него, както и от други неща, а когато ме попита защо, й отвърнах, че са разорени.

— Тя как реагира?

— „Съсипана“ не е достатъчно силна дума. Може да се каже, че откачи.

— И кога й го каза?

Той погледна календара под стъклената облицовка на бюрото си.

— Преди десет дни.

Детектив Хийт кимна, мислейки. Десет дни. Седмица преди да загине съпругът й.

Когато детектив Хийт измъкна своя „Краун Виктория“ от подземния паркинг на кулата Стар пойнт, долови ритъма на хеликоптерни перки и свали прозореца си. Три от хеликоптерите кръжаха отляво, на около половин километър на запад, от далечната страна на сградата на Тайм Уорнър. Този по-ниско, знаеше тя, бе полицейски, а двата по-високо — телевизионни.

— Ексклузивнии новинии! — каза тя на празната си кола.

Набра на радиото си честотата за полицейски акции и не след дълго разбра, че се е спукала парна тръба — поредното доказателство, че древната готъмска 35 35 Готъм — освен име на измисления град във филма „Батман“, е и название на Ню Йорк, дадено му през 1807 г. от писателя Уошингтън Ървинг в неговото сатирично периодично издание „Салмагунди“. — Б.пр. инфраструктура не може да се опре на фурната на природата. Почти седмица на тази жега и Манхатън започваше да се издува и да става на мехури като пица с кашкавал.