Джеймс Хол - Профил на убиец

Тя взе фотоапарата.

— Благодаря ти, татко.

— Даже взех жълтата кутия, упътването и всичко останало. Разказах ли ти за билкарката? На две преки от тук. Тъпело стрийт. Твърди, че се казвала Грейс, обаче може да лъже. Не прилича на нито една Грейс, която съм познавал. Но пък с жените човек никога не знае. Понякога могат да те заблудят.

Алекс му помогна да си облече новата пижама, която си бе избрал. Синьо-жълта с хавайски мотиви — папагали, сърфисти и изригващи вулкани.

Той си легна и се зави до брадичката. Александра седна на ръба на матрака.

— Непослушен ли бях?

— Не, татко. Не беше непослушен.

— Тогава защо толкова рано ме пращаш в леглото?

— Вече е десет часа. Винаги си лягаш по това време, нали?

— Ами, да.

— Не ти ли се спи?

— Май че съм малко уморен. Днес беше страхотен ден. Адски много нови неща. Запознах се със симпатична жена. Още отсега те предупреждавам — спокойно може да се оженя за нея.

Александра се размърда, наведе се към него и сниши глас.

— Виж, татко, случи се нещо. Ще трябва да се върна в Маями.

— Тук не ти ли харесва?

— Чудесно е, но трябва да се върна.

— Е, аз оставам. Не, тук страшно ми харесва. Искам да кажа, не е Охайо, обаче какво от това? Утре ще започна да пия билки, за да си възвърна паметта. Така каза Грейс. Тя е билкарка и живее на Тъпело стрийт.

Алекс въздъхна. Тя погледна към затворената врата и се наведе да види дали обувките на Джейсън се виждат отдолу. Не се виждаха.

После отново се обърна към Лоутън.

— Докато ме няма, ще намеря някой да остане при теб. Ще отсъствам само няколко дни.

— Ами върви. Кой те спира? Аз съм голямо момче. Не ми трябва бавачка.

Алекс отново се озърна към вратата.

— Трябва да те попитам нещо, татко.

— Питай.

— Вчера, когато отиде да плуваш…

— Вчера ли беше? Да, да, точно така, вчера.

— Много навътре ли влезе? И Джейсън случайно се появи, видя те и те спаси. Така ли беше?

— Щом казваш.

— Искам да знам. Така ли се случи?

— По дяволите, Алекс! Постоянно ме проверяваш.

Той затвори очи и нацупено стисна устни.

— Извинявай, татко, но трябва да знам. Трябва да знам какво си спомняш. Дали е вярно това, което твърди Джейсън.

Лоутън отново я погледна и лукаво се усмихна.

— Не вярваш ли на момчето?

— Иска ми се. Господи, страшно ми се иска.

— На мен ми изглежда симпатяга. А, между другото, снощи ви чух, следобед също. Може би от сега нататък не е зле да сте по-тихи. Тия стени са доста тънки. Не че имам нещо против. Всъщност е много приятно. Но не е съвсем редно баща да подслушва как се люби дъщеря му. Даже да не е нарочно.

Алекс поклати глава и на устните й плъзна усмивка.

— Добре, ще бъдем по-тихи. Обещавам. — Тя се наведе и го целуна по бузата.

— Казва се Грейс. След като се оженя за нея, ще я заведа в Маями да създадем семейство. Дойдохме тук на почивка. Ще останем през целия август. Не можем да си го позволим, но, по дяволите, веднъж се живее!

Александра дълбоко си пое дъх и бавно го изпусна.

— Добре, татко, слушай сега. Само за момент се опитай да си спомниш какво се случи вчера. Ще ми направиш ли тази услуга?

— Естествено. Лесна работа.

— Ти си плувал. Бил си във водата. Какво се случи после? Прекалено навътре ли влезе?

— По дяволите, как да си спомня всяка дреболия? Щом така казваш, добре. Кой съм аз, че да споря? Дори наистина да звучи прекалено подозрително.

— Защо да е подозрително?

— Откъде да знам? Това е твоята версия на нещата. Но защо един старец ще влезе толкова навътре в морето? Освен ако не иска да се удави, да престане да е такова бреме за близките си.

Алекс се вгледа за миг в мътните му очи, наведе се, притисна ухо към гърдите му и го прегърна.

— Ти не си бреме, татко. Изобщо не си бреме. Обичам те. Ще направя всичко възможно, за да облекча живота ти. Не се чувствай така, моля те. Обичам да сме заедно. Няма да допусна да се разделим.

Той постави длан на челото й, както правеше някога, когато Алекс имаше треска, сякаш за да поеме топлината от главата й.

— Грейс е станала билкарка. Не знаех, че се интересува от такива неща. Но се радвам, защото билките може да излекуват това мое проклето забравяне.

Дланта му приятно разхлаждаше челото й.

— Много ми се ще да я видя, татко.

— Естествено. Ще те запозная. Тя е учителка, нали разбираш. Преподава на десети клас в Маями. Имаме дъщеря, Александра. Красиво момиченце с богато въображение. Всеки ден си играе на плажа, строи пясъчни замъци, и в тях живеят стотици хора. Алекс ги познава по име. Може да ти разкаже живота на всеки един. Поразителна е, с такова въображение. Стотици хора. Ковачи, войници, слугини, селяни. Знае името и фамилията на всеки и целия му живот. Джил Макгоуън — менестрелът. Барт Реймънд — злият граф.