Джеймс Хол - Профил на убиец

— Точно така. Дарнъл Флинт. Съседското момче. Беше по-голям от мен.

— И те е закачал.

Александра се отпусна назад. Песъчинките под люлеещия се стол на Джейсън хрущяха като чупещи се кости.

— Виж — каза тя, — съжалявам, Джейсън, но мисля, че за известно време трябва да остана сама.

— Ей, извинявай. Избързах, не биваше да довършвам изреченията вместо теб. Не спирай. Моля те. Извинявай.

— Няма нищо, Джейсън. Просто още не съм готова за този разговор.

— Нямаш ми доверие.

— Нямам доверие и на себе си. — Алекс го погледна, ала очите му бяха неразгадаеми.

— Виж, Алекс. Не исках да те пришпорвам. Извинявай.

— Няма нищо. Наистина. Просто сега не ми се говори за това. Имам нужда от уединение. Това е всичко.

Джейсън не отговори веднага.

— Искаш ли да се преместя в мотел? — попита накрая той.

— Не, не. Само за час-два. Разходи се по плажа, иди да пийнеш нещо в „Бъд & Алис“. Трябва да се обадя по телефона. Служебен разговор.

— Сигурна ли си? Сигурна ли си, че не искаш да довършим този разговор? Аз просто ще седя тук и ще те слушам. Този път няма да те прекъсвам, обещавам.

Той се обърна към нея, пресегна се и леко прокара палец по брадичката й, но Алекс се скова и Джейсън отдръпна ръката си.

— Благодаря — каза тя. — Но не, още не. Не съм готова.

Устните му потръпнаха, сякаш се мъчеше да преглътне груб отговор. Без да откъсва очи от нея, младият мъж се изправи на крака.

— Тогава ще се помотая по плажа. Един час, нали? Достатъчно ли е?

— Да.

— Добре. — Той колебливо й се усмихна. — Ще броя звездите, ще ти съобщя последните данни. Кои са паднали, кои още светят.

Алекс стана, целуна го по бузата и когато Джейсън се отдалечи, влезе вътре, седна на дивана и се втренчи в призрачното си отражение в стъклената врата.

След малко вдигна слушалката и набра номера на Дан. Когато детективът отговори, тя бързо си пое дъх и го поздрави.

— Къде си, Алекс? Кажи ми къде си!

— Не ме карай да затворя, Дан.

— Нали знаеш, че можех да проследя обаждането ти? Можех да взема съдебна заповед дори само на базата на онова, което следобед ми каза.

— Знам, Дан. Но не си го направил, нали? Не си го направил. Защото ми вярваш.

Той не отговори веднага, после ядосано каза:

— Пак имах съвещание с проклетите психолози. Накарах ги да дойдат от игрището за голф.

— Казал си им, че копелето изписва моето име.

— Да. Отначало не повярваха. Съпротивляваха се. Твърдяха, че било странно съвпадение. Че сме фабрикували измислици. Но това не продължи дълго. Хич не им хареса, обаче накрая се съгласиха. Сега искат да разговарят с теб, да ти зададат някои въпроси.

— Убедена съм.

— Е, хайде, Алекс, изплюй камъчето. Искам да знам какво мислиш. Кой може да е тоя изрод и изобщо за какво става дума.

— Помислих върху този въпрос, да.

— Престани с глупостите, Алекс. Търпението ми се изчерпа.

— Искам да ми направиш една услуга.

— Каква?

— Да провериш нещо. Няколко имена. Виж дали ще откриеш сегашните им адреси, занимание, такива неща.

— Няколко имена. И кои са те?

— Дарнъл Флинт Старши, приблизителна възраст шейсет години. Последна месторабота — „Кока-кола“. И жена му, ако не са се развели. Даже да не живеят заедно, искам моминското й име и местонахождението й. И на дъщерите. Моли и Мили. И на сина, Джей Ди. Момчето е на двайсет и четири, двайсет и пет, момичетата са на двайсет и девет. Преди осемнайсетина години учеха в началното училище „Норланд“. Не знам нищо повече. Ще го направиш ли?

— Ами семейното куче?

— Можеш да го направиш, Дан. Знам, че ще го направиш. Искаш ли да го повторя?

— Запомних го. Нямам представа за какво ти е, но го запомних.

— Може да не е нищо. Но трябва да науча всичко, което успееш да изровиш. Служебни досиета, настоящи адреси. Абсолютно всичко.

Дан вътрешно кипеше.

— А сега ми разкажи за психолозите — весело продължи Алекс. — Когато накрая отстъпиха, хрумнаха ли им някакви идеи?

— Една-две.

— Слушам те.

— Според информацията от местопрестъпленията, те твърдят, че убиецът е перфекционист на десета степен. Педант във всяка подробност. Трябва да свърши всичко по абсолютно същия начин, попаднал е в затворен кръг, някакъв ритуал или нещо подобно.

— Това вече го знаем.

— Въпросът е, че най-вероятно ще се опита да довърши цикъла.

— Да допише името ми.

— Точно така. Още три. Д-Р-А. Копелето се движи като по релси и не може да се отклони, каквото и да става. Поне според психолозите. Но аз не съм съвсем сигурен. Според мен, ако разбере, че сме по следите му, ако разбере, че най-после си разчела посланието, може да промени курса си. Може това да е целта му. Просто да привлече вниманието ти, да те уплаши. Това може да го поохлади.