Джеймс Хол - Профил на убиец

Срещу дивана имаше кожен фотьойл и кожена табуретка. Детайл от адвокатски кабинет. Две евтини маслени платна на стените, клоуни с тъжни очи и пеликан, гнездящ върху панелен блок, боклуци от магазините за туристи. Но зад дивана висеше голяма черно-бяла фотография, мъгляв дол в Евърглейдс 5 5 Частично залесен блатист район в Южна Флорида, национален парк. — Б.пр. , обрасъл с папрати и с дебнещи под неподвижните води алигатори. Творба на човек, на когото се възхищаваше от години. Клайд Бътчър 6 6 Клайд Едмън Бътчър (р. 1942) — съвременен американски фотограф. — Б.пр. .

Беше чела как е работил с огромния си фотоапарат и петдесет килограма екипировка насред мочурищата. Разполагал триногата, после монтирал отгоре й апарата. Два часа подготовка за една снимка — за да може да направи тези големи фотографии, изобилстващи с фини детайли. Бътчър вършеше чудеса с черното и бялото. Превръщаше чаплите и ибисите в ангели. Обгръщаше палмите и растенията с някакво вълшебство, което разкриваше зловещото изящество на тази река от трева. Нейната тишина и опасност, нейната святост.

Което нямаше абсолютно нищо общо с работата, която тя вършеше — безброй цветни снимки, отчетливи и стандартни. До тази нощ може би имаше в актива си над хиляда такива. И нито една от тях не можеше да се нарече изкуство. Тъкмо в това се състоеше същината на занаята й. Елементарност и простота. Без намеци, без субективност. Нищо, което да оспорят адвокатите на защитата. Ето какво правеше по пет нощи седмично. Обикаляше някакви стаи с педантичното безпристрастие на будистки монах. Не си играеше със светлосенки и перспектива, не дебнеше като Клайд Бътчър онзи идеален момент, в който слънчевата светлина, сенките и вълничките по водната повърхност бяха в съвършена хармония.

Нейната работа бе тъкмо обратното на изкуство. Порнографска действителност. Ако изобщо притежаваше някаква дарба, тя можеше да се нарече „наблюдателна изчистеност“. Отдръпваше се назад, виждаше, после заснемаше — безразличната чистота на факта.

— Харесва ли ти? — попита от прага Дан. — Фотографията де.

— Да. Естествено.

— Тогава си я вземи. Ще ти помогна да я свалиш.

Александра го погледна.

— Кой ще разбере, Алекс?

— Ти какво, да не си се побъркал? Няма да я взема.

— Защо?

Тя отново се обърна към снимката и въздъхна.

— Ами, първо, защото няма къде да я сложа вкъщи. Прекалено е красива. Ще трябва да изхвърля всички боклуци, дето съм ги накачулила по стените. Или да се преместя в по-хубава къща.

Дан поклати глава и си разпечата дъвка.

— Знаеш ли, Рафърти, хрумна ми нова идея за тия негови кървища.

— Не си падам по майтапите. Не и за този тип. Пощади ме.

— Това не е майтап — отвърна възрастният детектив. — Според мен като си нанася тези рани, той получава оргазъм. Нещо като заместител на сперма.

— Той няма проблем с еякулацията — възрази Алекс. — Оставил е предостатъчно семенна течност.

— Това може да е някакъв по-голям, по-приятен оргазъм. Изпразва се, убива жената, после започва да се кълца. Кръвта и спермата изтичат и скапаният изрод излита в орбита. Всички камбани бият, пищят свирки, блестят светлини и нашият човек се носи в междупланетния вакуум.

Тя го зяпна.

— Дан, може би наистина е време да се пенсионираш.

— Момчетата от патологията казват, че се кълца със стъкло, не с нож.

— Със стъкло ли?

— Да, помисли за това. Някакво специално стъкло.

— Какво специално стъкло?

Едрият детектив сви рамене.

— Още не съм чел доклада. На идване само му хвърлих един поглед.

— Искаш да кажеш, че тоя тип хваща парче стъкло в ръка и когато пререже гърлото на жертвата, започва да кълца себе си, така ли? Все едно, или е пълен идиот, или кой знае защо изпитва удоволствие от болката.

Романо отново сви рамене.

— Е, мисля, че можем да изключим първата вероятност.

— Божичко, как ли се забавляват ония от психологията!

Тя засне пръските кръв по бежовия килим. Направи няколко близки кадъра на гърлото на жената. Също като в другите четири случая, раната беше нанесена с леко завъртане на ръката и имаше формата на буквата „С“. Ала това бе работа на патолозите. Александра беше обикновен фотограф — безпристрастни, неутрални очи.

Щяха да пратят образци от кръвта, спермата, тъканите, космите и нишките в лабораторията на ФБР. И всичко щеше да е напразно. Този задник не оставяше след себе си нищо, което не искаше да открият. Вече знаеха, че отпечатъците от пръстите му не фигурират в база данните АСИОП 7 7 Автоматизирана система за идентифициране на отпечатъци от пръсти. — Б.пр. , нямаше ги и в архива на Бюрото. ДНК анализът не струваше нищо, освен ако не бяха арестували престъпника.