Джеймс Хол - Профил на убиец

Алекс дълбоко си пое дъх, повдигна се на пръсти и започна финалния си спринт.

И едва не се блъсна в някого.

Като че ли мъжът беше изникнал от пясъка, призрак с бяла блуза с дълги ръкави и бели шорти.

Тя рязко зави наляво, препъна се и за малко да падне. Мъжът понечи да й помогне, ала Алекс възстанови равновесието си и бързо направи две крачки назад.

— Извинявай — каза той. — Мислех, че си ме видяла.

— Господи, Джейсън.

— Леле-мале, тая сутрин изглеждаш направо страхотно.

Мъжът се усмихна, като продължаваше да се приближава към нея, а тя продължаваше да отстъпва. Двамата старци на брега бяха спрели и зяпаха странната им среща.

Джейсън Патърсън беше красив мъж. Отметната назад тъмна коса, черни очи, в които Алекс едва напоследък се бе научила да чете. Изпъкнали скули, кожа с един-два тона по-светла от канела, сякаш прапрадядо му е бил ирокезки воин. Гъвкав като върба и бърз като невестулка, той притежаваше един-единствен недостатък, за да е съвършен боец — недостатъчно развит инстинкт на убиец, кратко колебание, преди да нанесе решителния удар.

И сега я заобикаляше отляво, откъм по-слабата й страна.

— Моля те, Джейсън. Днес не ми е до това.

— Пак кофти нощ, а?

— Кървавия изнасилвач — отвърна тя. — Уморена съм до смърт.

— Добре. Може би това ще те ободри.

— Няма. Не и днес.

Усмивката му се стопи. Той спря и зае каратистка стойка с разкрачени крака. На няма и метър и половина от нея. Зад него се плискаха океанските вълни. Чайките прелитаха ниско над водата. Помежду им тромаво мина късокрил кюкавец, като не преставаше да кълве пясъка. Тъмночервеното слънце плаваше в далечината като забравена плажна топка, подхваната от вълна. На хоризонта се носеха бели облаци с мръсносиви отблясъци като рибешки люспи.

Няколко години по-млад от Алекс, Джейсън Патърсън бе висок метър осемдесет и два, тежеше малко под осемдесет килограма, имаше талия на състезател по плуване и огромен гръден кош. Имаше рокудан, черен пояс шести дан, заместник инструктор в Центъра по карате шотокан в Коръл Гейбълс. Иначе не знаеше нищо за личния му живот.

Ала познаваше тялото му, рефлексите му, силата и бързината на ударите му, пъшкането му, когато се напрягаше, тръпчивия цитрусов мирис на потта му, гъвкавостта на пръстите му и нюансите на обичайните му жестове, например онова присвиване на лявото око и едва забележимото отпускане на дясното рамо, което винаги предвещаваше кръгов ритник.

През последните шест години Джейсън Патърсън бе неин инструктор в доджото по шотокан. От единадесетгодишна възраст, когато беше изнудила родителите си да й позволят, Александра тренираше бойни изкуства. Първо в един занемарен търговски център близо до дома й, по-късно в лъскавото, тихо доджо в Коръл Гейбълс. Почти всяка седмица през последната година Джейсън Патърсън избираше Александра за свой противник при демонстриране на нови хватки. Това винаги караше другите да се смълчават и да се събират, за да наблюдават как нейната бързина и находчивост се съревновават с неговата по-голяма сила и познания. Тя определено не можеше да се мери с него — имаше едва четвърти дан, йодан, затова се ласкаеше, че я предпочита пред по-агресивните и опитни мъже в доджото.

Миналия юли, когато пристигна баща й, Алекс трябваше да се откаже от нещо и тя с огромна неохота реши това да са двете й вечери карате. Една седмица по-късно Джейсън я очакваше на плажа в поза шико-дачи и й каза, че му липсва, че без нея, тренировките им не били същите.

И тогава й предложи тези срещи.

Без да се замисля, Алекс се съгласи. Джейсън й харесваше и макар че бе прескочила само една седмица, вече се чувстваше отпусната и скована.

Новите им занимания щяха да са свободни по форма. Непредвидими. Всичко позволено. До границите и отвъд тях. Край на схватките в доджото, край на премерените, дисциплинирани уроци.

Пълен контакт, бой, докато един от двамата се предаде — в девет десети от случаите това беше Алекс. Понякога битката свършваше за няколко секунди, друг път продължаваше петнадесет минути. Преди два месеца тя си пукна кост на китката, а преди няколко седмици получи тежко натъртване на ребрата. Без да се споменават обичайните цицини, охлузвания и разтеглени сухожилия. Но сега Александра се биеше много по-добре от преди. Беше по-предпазлива, по-наблюдателна и щом започнеше схватката, ставаше по-бърза, по-коварна, готова да доведе нещата до неочакван и окончателен завършек.