Джеймс Хол - Профил на убиец

Джейсън пристъпи напред с вдигнати длани и сви рамене.

Тя бе заела отпуснато бдителна поза. Нито напрегната, нито прекалено свита.

— Сериозно, Джейсън. Днес не искам. Изцедена съм.

— Добре, добре.

Той се изправи, разтърси ръце като плувец преди състезание, леко се обърна и приятелски махна на стареца, после пак се завъртя към нея и скочи с левия си крак напред, мае-гери, основният ритник напред.

Първолашко нападение. Още при първия си урок десетгодишните се научаваха на този ритник. Алекс не му обърна внимание и зачака удара с ръце или кръговия ритник. Ала това мае-гери беше истинско. Петата му се заби в слънчевия й сплит и я повали на земята.

И преди да успее да се претърколи, Джейсън скочи отгоре й. Той я възседна и заби палци в гърлото й. Светлината пожълтя, после посивя. Още две секунди и мрак. Тя сви десния си крак, опря пета в гърлото му и го натисна.

Неговите тридесетина килограма повече срещу нейните по-широки хълбоци и по-здрави крака. И нейния по-изгоден ъгъл на нападение.

Борба за надмощие. Онова, което се случваше, ако те повалят на земята. Цял куп нови техники, удари и блокове. Тренираха този вид бой едва от година. Сурова, болезнена, опасна година. Уличен бой, ловък и жесток. С много хитруване и елементарни хватки, каквото им влезе в работа.

В момента Алекс губеше опора и петата й се изплъзваше по потната кожа на шията му. Джейсън пъшкаше и се мъчеше да се извърти още малко, за да се освободи и да я дозадуши.

— Пусни ме — изсумтя тя.

— Аз или ти?

— Ти! Предай се.

— Как ли не. Не ме принуждавай да го правя. Александра усети леко отпускане на хватката му, онова познато колебание на благоразумния учител, който се опитва да не нарани ученика си. В този миг тя вдигна коляно, изпъна се и го отхвърли наляво от себе си. После скочи на крака и докато той идваше на себе си, скочи отгоре му и заби коляно в гърлото му, като притъпи удара, за да не му строши шията. После го сграбчи за косата с дясната си ръка и дръпна главата му назад, за да оголи адамовата му ябълка.

— Ако помръднеш, ще ти строша врата.

— Нямам никакви лоши намерения.

— Разкарай тая усмивка от лицето си. А съм ти видяла пак зъбите, а си останал без тях.

— Опасна женска.

— Бъди сигурен. Учила съм при най-добрия.

— Пък е и секси — прибави той. — Страхотни прасци. Крака на балерина.

Тя го пусна и се отдръпна назад.

— Браво — похвали я Джейсън. — Отлично измъкване и контраатака.

Алекс дълбоко въздъхна и легна до него на пясъка. И двамата бяха задъхани.

— Не се опита да блокираш първия ми ритник — след минута каза той.

— Не ми се струваше от твоята класа.

— Не забелязваш очевидното, Алекс. Не бива да допускаш опитът ти да се превърне в твоя слабост. Не забравяй основните принципи. И забрави, че се биеш с мен. Никакви стереотипи, никакви очаквания. Това щеше да те погуби на улицата, Алекс. Виждай само онова, което е пред теб. Нито повече, нито по-малко.

— Добре — отвърна тя. — Добре де, добре.

Двамата се загледаха в бързо изсветляващото небе. Водата плискаше брега, носеше се мирис на водорасли, катран и леко ухание на лавандула.

Джейсън се приповдигна на лакът и впери очи в нея. Той почисти няколко песъчинки от челото й и приглади назад един непокорен черен кичур.

— Недей — каза Алекс.

— Какво?

Тя рязко си пое дъх и въздъхна. После погледна към ясното небе.

— Повече не мога да продължавам с това, Джейсън.

— С кое?

Алекс отметна косата от лицето си, докато той подпря глава на дланта си, без да откъсва очи от нея.

— Трябва да престанем. С тези тренировки или там както ги наричаш.

— За какво говориш? Да не си мислиш, че вече нямаш нужда от мен, само защото от време на време те оставям да победиш? Да ме елиминираш ли искаш?

Тя поклати глава и се извърна.

— Ти очакваш нещо повече, а аз не мога да ти го дам.

— Повече ли? Какво?

— Отлично ме разбираш, Джейсън. Не усложнявай нещата.

Изражението й не му харесваше и той отново се обърна към морето.

— Я стига! Това са упражнения, нищо повече. Моите способности срещу твоите. Взаимно изпитание и усъвършенстване.

— Глупости! Не се самозалъгвай.

Джейсън поклати глава и въздъхна.

— Какво става с теб? Стан ли си каза тежката дума? Иска да се откажеш от бойните изкуства, да си седиш вкъщи и да си изпълняваш брачните задължения, така ли?

— Стан няма нищо общо с това. Решението е мое.

— Това е само тренировка, Алекс. Поддържане на форма. Съсредоточаване.