Джеймс Хол - Профил на убиец

— Защитник на гимназията в Южен Маями — отвърна тя. — В щатското първенство.

— Точно така — потвърди Стан. — И титуляр в регионалните шампионати.

— Къде са внуците ми? На училище ли са вече?

— Нямаш внуци, татко. Със Стан нямаме деца.

— Нямате деца ли? Женени сте от девет години и нямате деца?

— Точно така.

— Да не би да ти има нещо, синко? Проблем със спермата ли имаш?

Стан вдигна очи от вестника. Той продължително изгледа Александра и отново поклати глава.

— Сигурно го е осиновил някой от ония чудовищни щангисти в „Рейфорд“, дето искат по пет пъти на ден да правят обратен секс. Смачкал ти е простатата, преди да се усетиш. Нищо чудно, че нямате деца.

Стан удари с вестника по масата.

— Веднага млъкни, Лоутън! Чуваш ли ме? Разбираш ли какво ти казвам? Стига си дрънкал за простата ми.

— Не му говори така, Стан — тихо рече Алекс.

— Да бе, добре. Тогава му кажи да престане да ми дрънка глупости.

— Просто се успокой, овладей се.

— Да правят обратен секс — повтори Стан. — Господи, трябва ли да слушам на закуска тия глупости?

Той понечи да прибави още нещо, ала Алекс привлече вниманието му.

— Стига — каза тя. — Престанете и двамата.

Стан въздъхна и приглади гънките на вестника.

— Има ли значение, по дяволите? Мога да нарека стария глупак както ми хрумне, и след десет минути той изобщо няма да си спомня. Кладенецът е пресъхнал. Спусни кофа от три метра и няма да чуеш плясък.

— Е, днес е големият ден — каза баща й. Той се прокашля, изправи рамене и очите му изведнъж станаха ясни и разумни. — Местя се.

— Чакай малко, татко. Седни при нас, хапни нещо.

— Нямам време за ядене. Заминавам, хващам си пътя.

— О, татко, не можеш да се местиш на празен стомах, нали така? Закуската е най-важното ядене.

Той спря до задната врата и я погледна.

— Много е важна — потвърди Лоутън. — Тя ти дава сили през целия ден.

— Ами да. Точно така. Предполагам, че трябва да хапна нещо топло, преди да започна работа.

Стан изпъшка, наведе се над чинията си и отопи рохкия жълтък с остатъка от препечената си филийка. Той беше едър мъж с дълга гарвановочерна коса. Къси ръце, заякнали от гладиатора и утринните лицеви опори, малки длани с тъпи пръсти. Притежаваше някаква телевизионна красота — мускулесто лице със светлосини очи. Алекс го познаваше от единадесетгодишна възраст. Едно от най-харесваните момчета в гимназията на Южен Маями, капитан на бейзболния отбор, касиер на ученическия комитет, голям майтапчия. Игуани и змии, пуснати в учителската стая. Веднъж бе организирал половината бейзболен отбор да вдигне фолксвагена на директора с пикапа на заместник-директора.

Ала не популярността му беше спечелила сърцето й, нито външният му вид и способностите му, аплодирани от хиляди почитатели. А отношението му към сестра му Марджи. Тя бе с една година по-малка и страдаше от остра форма на мултиплена склероза. Стан Рафърти яростно я защитаваше и излизаше от час пет минути преди звънеца, за да може да изтича до стаята на Марджи и да й помогне да се придвижи по коридора до следващия урок. Двамата се шегуваха, шепнеха си и Стан като че ли беше единствената й утеха и облекчение от болката. Вдигаше високо във въздуха всяка топка, която получеше на стадиона, и я показваше на усмихнатата Марджи. Лятото преди последната година в училище сестра му почина и Стан плака пред всички. Александра бе дълбоко трогната. Такова силно независимо момче, способно на толкова зряла топлота и искрена проява на обич.

И през първите няколко години от съвместния им живот в малкия му апартамент и по-късно в къщата на Силвър Палм всичко вървеше чудесно. И двамата бяха на деветнадесет, Стан работеше в „Бринкс“ 10 10 Компания за охрана и охранителни системи. — Б.пр. и помагаше на родителите й да плащат образованието на Александра в щатския университет. В спомените й това беше приятно време. Не блажено, нито ужасно романтично, но хубаво и мило. Той бе нежен любовник, почти прекалено нежен. Изглеждаше плах и уязвим. Докосваше тялото й с предпазливост, която беше детинска и изпълнена с почуда, сякаш плътта й бе от крехък кристал и можеше да го счупи при най-малката грешка. Но в известен смисъл Александра имаше нужда тъкмо от това. От мускулест бейзболист с нежни ръце, внимателни и деликатни милувки. Идеалният мъж за нейния случай.

През годините беше установила, че Стан Рафърти е изключително свестен човек. Може би понякога се държеше малко хлапашки и проявяваше егоизъм. Не се караха и рядко се сопваха един на друг. Но вече нямаше и случайни нежни докосвания — нито послания с крак и разтриване на гърба като през първите една-две години, нямаше държане за ръце в мрака, нямаше възпламеняващи целувки. Дори редовното им любене в неделя сутрин беше станало отмерено и предсказуемо като неговите спортни упражнения. Недостатъчна причина за развод, ала все по-неоснователна причина да останат женени.