Джеймс Хол - Профил на убиец

— Но започва да става нещо повече. И двамата го знаем.

— Е, да, ще ми се да беше така. Не отричам. Но досега се справяме адски добре с избягването на секса. Държим се съвсем отговорно, както подобава на възрастни хора.

Той отново се обърна към нея, впи очи в нейните, после ненадейно прехвърли крак през кръста й и отново я възседна.

— Не — каза Алекс. — Махни се от мен, Джейсън.

Ала той доближи лицето си към нейното и се остави на волята й.

Тя не помръдна. Джейсън притисна устните си към нейните. Александра отначало се съпротивляваше, но постепенно възелът в гърдите й се отпусна, започна да се топи и скоро устните й се разтвориха. Помежду им премина топъл дъх. От нечие гърло се изтръгна стон — не беше сигурна от чие.

Алекс чуваше прибоя, дрезгавия смях на чайките и настойчивия писък на кръвта си. Тя отдръпна глава, рязко се завъртя надясно, изви гръб и се изплъзна от хватката му.

После задъхано се изправи на крака и го погледна. Коленете му бяха свити, дланите му бяха сключени зад главата, сякаш се канеше да прави коремни преси.

— Виж, това вече не беше упражнение — каза Джейсън. — Това си беше целувка. Има адски голяма разлика, Алекс.

Старецът и жена му бавно заръкопляскаха.

— Браво! — извика мъжът. — Encore 9 9 Отново (фр.). — Б.пр. .

Александра дълго гледа Джейсън Патърсън, докато той най-после очевидно разбра, че решението й е окончателно. Лицето му се промени, отпусна се като на човек, който постепенно се унася в сън.

— Съжалявам, Джейсън. Наистина.

— И как ще оправиш брака си?

— Не е твоя работа.

— Струва ми се, че имам право на отговор. Какво ще правиш, брачен консултант ли ще потърсиш? Ще му готвиш любимите манджи и ще му се подмазваш?

— Романтична почивка — изсумтя Алекс. — В Сисайд, красиво градче в Северна Флорида.

— А, разбира се. Втори меден месец. Да бе, това би трябвало да реши проблема. Така ще си върнеш стария Стан. Романтичните почивки винаги помагат.

— По дяволите, трябва да опитам, Джейсън. Трябва да направя нещо.

— Е, аз ще те чакам — тихо отвърна той. — Всяка сутрин на същото място по същото време. В случай, че промениш решението си.

— Няма — каза Алекс, обърна се и се запъти към колата си.

Беше намислила двуседмична ваканция в северната част на щата. Със самолет до Панама Сити, оттам с автомобил до Сисайд, където щяха да наемат някоя от онези лилаво-жълти вили. По-късно двамата със Стан можеха да обиколят наоколо и да потърсят къщата на плажа, където преди близо двадесет години бе летувала с родителите си.

Плажът, залезите. Ето от какво се нуждаеха — от две седмици на слънце. Да се излежават на белия пясък, да гледат скоковете на делфините, да вечерят скариди и хубаво вино. Да са заедно, да ходят на среднощни разходки, да се любят по цяла нощ, сутрин да се събуждат един до друг. Може би да се опитат отново да запалят огъня. Тъкмо така се чувстваше напоследък — сякаш догаряха последните въгленчета. Лекият полъх можеше или да ги угаси, или да ги разгори. Ала нямаше да се остави без борба. Нейните родители бяха издържали близо тридесет години и бяха плавали през далеч по-бурни морета, отколкото те двамата със Стан. И Алекс беше решена да направи като тях.

Вече бе уредила баща й да остане при приятелката й Габриела Ернандес. И Стан, и Алекс имаха да ползват много отпуска. Туристическият сезон в Северна Флорида беше свършил, цените бяха по-ниски от лятото, бяха започнали първите хладни октомврийски нощи, мечтан отдих от жегите на Маями. Дори бе взела рекламна брошура от една туристическа агенция в центъра със страхотни широкоъгълни снимки от Сисайд, красивите пъстри къщи, безукорния бял пясък, дюните и величествените сини простори на Залива.

Когато Алекс остави тигана в мивката, Стан довършваше закуската си. Тя избърса ръце и взе брошурата от кухненската лавица.

Изрече името му, ала той беше потънал в спортната страница. Последният провал на „Делфините“.

— Стан — каза Александра.

Мъжът й изсумтя.

— Имаш ли малко време да поговорим за почивката?

— Каква почивка? — без да откъсва очи от вестника, попита той.

— Нали си спомняш, две седмици на екзотично място. Ще се излежаваме до късно и така нататък.

Той постави показалец на реда, който четеше, и вдигна поглед към нея.

— А, да. Като преди да станеш толкова заета.

Алекс продължи да се усмихва и разтвори брошурата. Ако се наложеше, щеше да го умолява. Да заплашва, да го тормози, каквото и да й струваше.