Джеймс Хол - Профил на убиец

Тя започна да подрежда филмите на гишето. Всички ролки бяха в отделни пликове с информация по случая.

— Добро утро, госпожо Рафърти — поздрави Джуниър. — Как е в този чуден ден нашият Ансел Адамс 8 8 Ансел Истън Адамс (1902 — 1984) — американски фотограф. — Б.пр. на труповете?

— Кой е пък тоя Ансел Адамс? — Дан зяпаше мрежата за коса и сините очила на Джуниър Шанрахън.

— Известен фотограф — поясни Алекс. — Това е комплимент.

— По-скоро шега — прибави Джуниър.

— Господи, прекалено съм остарял за тези неща. Всички се майтапят, а аз вече не схващам нищо.

Джуниър взе ролките една по една и ги записа в дневника си, после ги пусна в празния слот. Тръбата ги отнесе във фотолабораторията, където вече бръмчеше проявяващият апарат.

— Нещо интересно от снощи? — Джуниър се взираше в нея през сините си очила. До ръба на мрежата на челото му пулсираше тънка веничка.

— Пак Кървавия изнасилвач — отвърна тя.

— Господи, мразя го тоя тип! Направо ми се повдига да гледам тези голи момичета.

— О, я стига, Джуниър. Ти виждаш всички трупове.

— Да не искате да кажете, че това не ви смущава? Прерязаните гърла? Разкривените трупове? Божичко, пък аз после сънувам кошмари.

— Кошмарите са съвсем естествени — каза Дан. — Това значи, че още имаш съвест. Престанеш ли да сънуваш кошмари, душата ти се е спаружила. На път си да се превърнеш в психопат.

Джуниър пусна поредния плик в тръбата и бегло се усмихна на Дан. Алекс наблюдаваше внимателните движения на големите му длани. Ноктите му бяха грижливо изрязани. Поддържано хлапе.

— Снимките ще ни трябват до довечера, Джуниър. Мислиш ли, че можеш да ги извадиш преди другите?

— За вас съм готов на всичко, госпожо Рафърти.

Алекс не виждаше очите му зад лъскавите сини шестоъгълници, но усещаше, че я гледа. Малък фокус, който изпълняваха някои мъже, осезаемо зяпане.

— И какви са най-новите ни предположения за труповете? Имате ли представа защо ги оставя в такива пози?

— Секретна информация — отвърна Дан.

— Което значи, че ако ти хрумне някое интересно обяснение, Джуниър, непременно ни го съобщи — каза Алекс.

Тя се обърна към изхода.

— Естествено, госпожо Рафърти. И ако реша случая, може би ще ме повишат и ще се махна от тая смрадлива лаборатория. Надишал съм се с толкова много химикали, че кожата ми започва да свети.

Александра отново се завъртя към него. Момчето се усмихваше.

— Ако решиш случая, Джуниър, ще се погрижим да получиш ъглов кабинет и удобно място на паркинга. По дяволите, даже ще отидем за една седмица в хотел „Делано“.

— Може ли да получа обещанието в писмен вид?

— Ще трябва да се довериш на честната ми дума.

Двамата с Дан почти бяха стигнали до ъгъла, когато Джуниър извика:

— Обещанието ще ми трябва в писмен вид!

Гласът му звучеше напълно сериозно.

След работа Александра винаги тичаше на плажа, за да прогони мислите за видяното през нощта и да се върне в собственото си тяло.

Черен сутиен за джогинг, бели шорти, боси крака. Оставяше колата си на паркинга на Аквариума и спринтираше по пустите алеи на Крандън Парк. Оттатък залива се извисяваха варовиковите небостъргачи в центъра на Маями, обгърнати от изгряващото слънце в розовозлатисто сияние, което придаваше на града приказно излъчване, вълшебен прах, искрящ на фона на хрома и лъснатото стъкло. От това разстояние, километър и половина, може би два, Маями изглеждаше величествено ведър. Нямаше я миризмата на барут, нямаше ги напрежението и опасността от дългата нощ. И през този половин час, докато всичко наоколо се обливаше в свежата слънчева светлина и прохладния вятър на новия ден, тя почти успяваше да повярва, че родният й град все още може да бъде спасен.

Петдесет метра спринт, десет метра ходене, после още петдесет. Движеше се по мекия пясък за максимално съпротивление на повърхността. След тридесет минути пулсът й скачаше до 175, кожата й лъщеше и всичките й мускули пееха. Отвратителните нощни часове изтичаха от тялото й заедно с потта. И се прибираше вкъщи пречистена.

Оставаха й още пет минути, сърцето й ускорено биеше, левият й прасец още малко и щеше да се схване. Алекс отново премина към ходене. Към нея се приближаваше възрастна двойка. Плешив мъж с широки бледосини бански. Жената вървеше на няколко метра зад него и бе навила нагоре крачолите на белия си панталон. Носеше свободна пъстра риза, бялата й коса се подаваше изпод синята й шапка. Носеше детектор за метал и търсеше изгубени монети.