Джеймс Хол - Профил на убиец

Аутопсиите и пръските кръв показваха, че извършителят е изключително организиран и хладнокръвен. Всяко престъпление напомняше на прецизно изигран сценарий, на неизменен ритуал. На всяко местопрестъпление откриваха едно и също бяло вино. Едно и също бе дори останалото в бутилката количество шардоне.

Никой не си спомняше да е забелязал пристигането му. Никой не го бе видял да си тръгва. Очевидно знаеше как да очарова самотни жени. Всичките му жертви бяха уязвими, наскоро разведени или разделени. Несръчни и неуверени, отново на пазара след мъчителен провал. Лесна плячка.

След две глътки вино и малко ордьовър той ги удряше по лицето и ги събаряше на пода. Явно бе силен и бърз, и щом започнеше, ставаше безпощаден. По време на самия полов акт престъпникът взимаше оръжието си, забиваше го в гърлото на жертвата, оставаше отгоре й, докато еякулира, после се смъкваше от изстиващото й тяло. Патолозите бяха стигнали до това заключение като сравняваха температурата на трупа и спермата. Нищо супермодерно.

Няколко минути след настъпване на смъртта, най-вероятно, след като се облечеше и възстановеше, убиецът поставяше жертвата в избраната от него поза и една-две минути по-късно започваше да ръси кървавата си диря.

Макар че полицаите всеки път се сблъскваха с една и съща последователност, самите жени бяха различни. Никаква зависимост по отношение на тяло, цвят на косата или социален статус. Извършителят или нямаше чак толкова специфични изисквания, или въображаемите му способности бяха толкова големи, че можеше да включи в шоуто си съвсем различни типове хора. Единственото сходство между жените беше възрастта. Двадесет и пет — тридесет години.

На основата на извънредно ограничените веществени доказателства, които оставяше престъпникът, Алекс се съмняваше, че ще го заловят само с полицейска работа. В най-добрия случай някой ден убийствата щяха да престанат да го задоволяват, страстите му щяха да излязат от контрол и той щеше да извърши нещо нетипично, безумно, глупаво и несръчно. Или още по-добре, щеше да срещне по-силна от него жена, която щеше да блокира първия удар и да му отговори с едрокалибрено оръжие — жена, която бързо щеше да извади пистолета, да натисне спусъка и да го накара сериозно да пролее кръвта си.

Алекс се надяваше това да се случи в нейната смяна, за да може да заснеме един-два филма на трупа му.

Когато си тръгваше, апартаментът вече гъмжеше от ченгета. На паркинга бе пълно с журналистически коли, блестяха халогенни фарове, лунната светлина се отразяваше в хеликоптерни перки. Александра Рафърти се качи на буса си и продължи към един тих квартал на Коконът Гроув, нападение, завършило със зашеметена, но жива семейна двойка. После — обир на денонощен магазин на Бискейн булевард. Продавачът бе прострелян два пъти в лицето за шестдесет и три долара и два пакета патрони за „Колт“ 45. По изгрев-слънце се зае със случай на домашно насилие в кубинския квартал. Шестдесетгодишен латиноамериканец беше намушкал тийнейджъра, с когото спял, двадесет и пет пъти в областта на гениталиите. Трябваше да упоят стареца, за да пусне обезобразеното тяло на любовника си.

В края на смяната Дан Романо последва Алекс по ярко осветения коридор до фотолабораторията. Подминаха две чистачки, които миеха плочките и високо разговаряха на колониален френски.

— За онова там, в апартамента. — Дан заобиколи кофата с вода. — Дето казах, че можеш да откраднеш фотографията? Хм, извинявай, Алекс. Не знам къде ми беше умът. Не бях във форма.

— Забелязах, Дан.

— Можеш да забравиш за случилото се, нали?

— Забравих още на секундата.

Двамата завиха зад последния ъгъл и минаха през летящите врати. От стаята за проявяване остро миришеше на химикали. Утринната смяна вече беше застъпила и иззад гишето й се усмихна Джуниър Шанрахън. Малко над двадесетгодишен, Джуниър бе около метър осемдесет и седем и беше толкова широкоплещест, че изглеждаше още по-висок. Както обикновено, той носеше сини очила, бяла мрежа за коса и бяла престилка.

Винаги, когато се появяваше Александра, усмивката му ставаше по-широка и очите му сякаш проследяваха всяко нейно движение. Нервен и почтителен като хлапе, Джуниър беше влюбен до уши в нея. Алекс вече очакваше да пъхне в ръката й любовно писмо. И да я покани на танци.

— Цялата тая история с пенсионирането направо ме разкапва, Алекс. Моралът ми отиде по дяволите.

— Разбираемо е, Дан. Напълно разбираемо.