Джеймс Хол: Профил на убиец

— Какво искаш, Дан? Да се опитам да те развеселя ли?

Той сведе очи към кървавите пръски до краката си.

— Няма да успееш. Неутешим съм. — Дан вирна глава и се усмихна. — Само как го казах, а? Неутешим!

— Много си бил културен.

— Обогатявам си речника. Едно от новите ми хобита, готвя се за пенсия. По дяволите, в тая работа никога не ми е трябвал речник.

— Е, „неутешимостта“ е добро начало — отвърна Алекс.

Дан отметна глава назад, погледна към небето и на лицето му отново се изписа занесено изражение.

Александра влезе в апартамента.

Диванът имаше подковообразна форма и заемаше по голямата част от пространството. Дамаската бе на зелено-бели тропически шарки. На стъклената масичка стоеше същата бутилка шардоне от Напа Вали, която бяха откривали на всички други местопрестъпления. Скъпо вино, но не достатъчно рядко срещано, за да им е от полза.

На бежовото килимче в центъра на подковата лежеше по гръб красива, стройна, двадесет и пет — тридесетгодишна жена с къса черна коса. Ръцете на жертвата бяха притиснати към корема, сякаш я бяха ритнали и се мъчеше да си поеме дъх.

— Точно като първата — обади се от прага Дан. — Или пък позите са му се изчерпали и е започнал да ги върти.

— Възможно е.

Също като другите, на гърлото й зееше дълбока рана. Очите й бяха отворени — тъмни и кухи.

— Намерил я е хазяинът. Закъсняла да плати наема с една седмица. Почукал и влязъл. Предполагам, че смъртта е настъпила най-малко преди двайсет и четири часа и най-много преди трийсет и шест.

— Май че си прав — съгласи се Алекс.

Другите пет жени също бяха открити голи. Труповете бяха поставени в различни пози, резултат на различни видове насилие. Детективите им бяха дали имена. Първата, същата като тази, бе известна като „Задъхващата се“. Втората жертва бе открита легнала на хълбок, силно превита в кръста. Нарекоха я „Прегърбената“. Третата най-много ги беше затруднила. Тя също бе лежала на лявата си страна с крака напред, но ръцете й бяха протегнати пред нея на равнището на гърдите, сякаш се мъчеше да пропъди рой пчели. Кръстиха я „Мухобойката“. Бяха открили четвъртата полуразложена в апартамента й в кубинския квартал. Голото й тяло беше лежало настрани с изпънати напред дясна ръка и ляв крак. Оттук и името — „Маршируващата“. И после, преди около месец, бе дошла петата — също на хълбок, със слабо свито тяло. „Полумесецът“.

Във ФБР бяха проучили снимките и не бяха установили сходства с други специфични убийства, извършени през последните десет години в страната. Техните психолози предполагаха, че Кървавия изнасилвач пресъздава конкретни моменти от миналото си и се опитва да възстанови епизоди на насилие, на които е присъствал като дете — навярно срещу майка му, която е бил безпомощен да защити.

Ала това заключение изглеждаше на Александра прекалено логично, прекалено очевидно. Беше също толкова вероятно убиецът да изпълнява заповедите на някакъв безумен вътрешен глас. Но в последно време всеки търсеше формула, ясно обяснение за поведението на такива хора. Като че ли в действията му можеше да има здрав разум — да изнасилва жени, да им прерязва гърлото, да оставя труповете в странни пози и да си тръгва, като бележи пътя си с кървава диря. С две думи, естествено, той трябва да бе виждал как баща му бие майка му, зарязва я на пода в дневната в абсолютно същите пози и си отива, оставяйки кървави следи от нанесените му от нея драскотини, а сега вече порасналото момче, това нещастно извратено копеле, е принудено безкрайно да разиграва тези травмиращи епизоди и да принася жените в жертва на миналото си.

Алекс не можеше да понася самоувереността на съдебните психолози, който обясняваха всяко престъпление с категорични фройдистки причини и следствия. Не можеше да ги понася, защото обясненията винаги бяха нещо повече от обяснения. Зад всички тях се криеше една и съща идея — че в злото има логика, основателно оправдание за всеки ужас под слънцето.

Медиите все още не знаеха за странните пози, тъй като до този момент всички, които работеха по случая, си мълчаха и не допускаха репортерите зад лентата за ограждане на местопрестъплението. Ако убиецът наистина бе жаден за слава, не беше тяхна работа да утоляват жаждата му. И разбира се, в момента, в който се разчуеше за зловещите пози, журналистите щяха с лакти да си пробиват път през тълпата и да правят полицейската работа сто пъти по-трудна.

Тя бавно обиколи стаята и я засне. Осветлението бе достатъчно. Дан беше включил всички лампи — на тавана, на масичките, флуоресцентните лампи в кухнята. Отново се наложи да презареди лентата. Алекс надписа стария филм и го прибра в чантичката на колана си. После продължи с жертвата. Красива жена със спортна фигура. Два и половина сантиметрова порезна рана на гърлото, няколко литра кръв, попила в бежовия килим. Тя засне раната и кървавото петно.