Джеймс Хол - Профил на убиец

Бермудите и блузата лепнеха по кожата й, влажни и тежки. На стъпалата към плажа подмина група от загорели туристи — мъжете в пъстри дрехи за голф с очила в ретро стил, жените в дълги рокли, накичени с прекалено много бижута, и с чаши вино в ръце. Когато Алекс забърза надолу, смехът и разговорите им рязко секнаха и те едновременно отстъпиха настрани, сякаш правеха път на недосегаема личност.

Когато стъпи в дълбокия пясък на плажа, маратонките й заскърцаха като върху току-що навалял сняг. Последните поклонници на слънцето вече изтупваха хавлиите си, сгъваха столовете си и се насочваха към стъпалата.

На изток край високите дюни имаше десетки бунгала, несигурно застроени върху пясъка, а на два-три километра зад тях започваха мрачните вили и мотели. В обратната посока плажът продължаваше четири-пет километра и преминаваше във високите, обрасли с трева дюни, които преди осемнадесет години бяха пазили от водата нейния пясъчен замък.

Тя бързо се запъти натам по по-твърдия мокър пясък край водата. Подмина две гимназистки по бански, които си подхвърляха фризби в плитчините край брега.

Зад тях група осемгодишни дечурлига играеха на гоненица, плискаха се и се гмуркаха в сребристия залив. Още по-нататък неколцина възрастни, изтегнати на шезлонгите си, четяха списания или пиеха студени напитки.

Трябваше й почти половин час, за да стигне до последните неколкостотин метра на плажа. Дотогава наоколо бе опустяло и само една млада двойка тичаше към нея, следвана от черен лабрадор. Слънцето залязваше — червено-златистите отблясъци изпъкваха на тъмносиния фон на запад.

Алекс се обърна и закрачи назад.

Стомахът й се бе свил от страх, сърцето й ускорено биеше. Опитваше се да се успокои, да измисли десетки логични обяснения. Че баща й просто скита из живописния град, че се е развихрил на местния пазар или седи в някой бар на открито, пие бира и разговаря с някой местен зевзек. Или че когато се върне, ще го завари да гледа телевизия в дневната в Чатауей, готов за обичайната си бира.

Александра забави крачка и се загледа в отраженията на залеза по вълните. Дрехите й бяха почти сухи, но сега трепереше повече, отколкото преди половин час. Тя отново забърза в сгъстяващия се мрак и почти бе стигнала до стъпалата, когато видя големия уродлив силует да излиза от водата на петдесетина метра от нея.

Алекс спря, избърса очи и се затича натам.

И се закова на място.

— Татко?

Пристъпи напред и видя баща си в ръцете на висок млад мъж. Косата на Лоутън Колинс беше мокра и разрошена, главата му се опираше в гърдите на мъжа. Беше по червени боксерки, вдигнати високо над малкото му шкембенце. Очите му бяха отворени и на устните му се бе изписала смутена усмивка.

— Добре е — каза мъжът. — Просто е влязъл прекалено навътре в морето и се е уморил.

— Боже мой! — изохка Александра. — Татко, сигурен ли си, че си добре?

Лоутън засрамено кимна и изплю малко вода на пясъка. После завъртя глава и вдигна очи към мъжа, който го носеше.

— Познавам ли те, малкия?

Алекс се приближи и се вгледа в спасителя на баща й. Тъмнозелените му бермуди и бялата му фланелка бяха мокри. Тъмните му очи блестяха и на лицето му грееше познатата усмивка. Сърцето й заблъска в гърдите и тя си пое дълбоко дъх, за да преодолее обзелата я слабост. За миг не успя да свърже името с лицето. Струваше й се толкова не на място, на толкова много километри от света, който споделяха двамата.

— Джейсън! — възкликна Александра. — Джейсън Патърсън.

— От плът и кръв.

Той поклати глава и смутено се усмихна, сякаш не вървеше толкова гладко, колкото се беше надявал.

— Реших, че имам нужда от почивка — рече Джейсън. — Ти толкова хвалеше това градче, че дойдох да се убедя.

— Глупости.

— Красиво е. Малко е кукленско, но е приятно за окото.

— По дяволите, Джейсън, какво правиш тук?

— Ами, разхождах се по плажа и го видях да размахва ръце. Не знаех, че е баща ти. Просто съвпадение. Щастлива случайност.

— Стан ограби бронирана кола — каза Лоутън. — Затова сме тук. И заради Дарнъл Флинт.

— Кой е Дарнъл Флинт?

— Във вилата са парите от бронираната кола. Искаш ли да ги видиш?

— Какви пари? — Джейсън я зяпна. — Какво става, Алекс?

Тя отправи очи към мътните води, които отразяваха последните слънчеви лъчи.

— Това е дълга история. Прекалено дълга.

— Имам време — отвърна младият мъж и изправи Лоутън на крака. — Предостатъчно.

Джейсън разсеяно се усмихваше. Ветрецът развяваше дългата му черна коса. Той повдигна ръка и я отметна от лицето си. И Александра осъзна, че го зяпа, че гледа ръцете му, медната кожа на гърлото му. Че усеща физическото му присъствие повече от когато и да е. Индианските му скули, тъмните му, лъскави като въгленчета очи, спокойната му усмивка.