Джеймс Хол - Профил на убиец

— Крием ли се?

— На почивка сме, татко. Имаме отпуска.

— Илейн Дилашоу пече шоколадови бисквити с орехи. Ако ме няма, за да ги взема, тя ще ги даде на оня проклет Джордж Мърфи.

— Трябва да ти намерим хавлия, татко. Намокри целия под.

— Погледни ме. — Той спусна ръка, повдигна увисналия си пенис и го остави да падне. — Погледни това безполезно парче месо.

— Хайде, татко. Трябва да си починеш. И двамата имаме нужда от почивка.

— Преди не бях такъв. Някога бях истински мъж. Спомняш ли си?

— Да. Беше много мъжествен. Всички жени те харесваха.

— Нали? Можех да имам всяка от тях. Но избрах теб.

— Избрал си Грейс, татко. Майка ми, Грейс.

— Грейс ли?

— Хайде да си легнеш. Ела, стига приказки.

Тя го настани на чистия чаршаф, включи вентилатора на тавана, спусна щорите. Наближаваше десет часът, температурата навън не надвишаваше двадесет градуса. Поне пет-шест градуса по-малко и много повече кислород, отколкото в онзи субтропичен ад почти на хиляда километра на юг. В далечината се чуваше плясъкът на прибоя, от север подухваше освежителен ветрец, ухаещ сякаш на вечнозелена растителност, бистри планински езера и ледници. Имаше още поне месец, докато есенният въздух проникне чак до Маями. Един ден път с кола, друг сезон. Друга Америка.

Тя седна на ръба на леглото и Лоутън дяволито й се усмихна.

— Тук е хубаво — каза баща й. — Точно като в албума.

— Да. Точно като в албума.

Алекс отвърна на усмивката му и погали сухата, отпусната кожа на дланта му. След минута-две клепачите му се затвориха и той най-после заспа. Когато започна да диша дълбоко и да похърква през носа, тя се изправи и тихо затвори вратата.

В кухненския килер откри макара с конец, после извади от чекмеджето с приборите тежък черпак. Александра прокара единия край на конеца до бравата на стаята на Лоутън и започна да размотава макарата, като отстъпваше към своята спалня. Накрая завърза другия край за черпака и го остави на ръба на нощното си шкафче. За толкова кратко не можеше да измисли по-добра предупредителна система.

Погледът й попадна върху шкафчето и се задържа върху оставения там кожен банан. Алекс въздъхна, вдигна го и дръпна ципа. Извади петте снимки, пръсна ги върху плетената масичка, после измъкна малкото стъклено полукълбо от велуреното му калъфче, лупа, голяма колкото разрязан наполовина малък лимон.

Постави лупата върху „Задъхващата се“ и разтърка очи. След това започна бавно да мести стъклото отдясно наляво и да го плъзга нагоре по тялото на жената от свитите пръсти на краката към тънките глезени, малкия белег с форма на полумесец на десния пищял, капката кръв до коляното.

Десетки пъти беше правила същото, ала в тази спокойна стая, на тази силна светлина, снимката изглеждаше по-отвратителна от преди, по-отчетлива.

Алекс продължи по леко разтворените крака на жената до обръснатия й пубис, тънката й талия и малкия й пъп. Гърдите бяха сплеснати, зърната — тъмни и малки, като нейните. Накрая стигна до раната на гърлото й, назъбено „С“, оставено от рязко замахналия с ръка убиец. Абсолютно същото като при другите три жертви.

Тя задържа лупата върху лицето й. Брюнетка с дълга до раменете коса, бретон. Отворени очи, бездънно сини. Тъмни вежди, дълги мигли. Синина на лявата буза от удар с дясна ръка. Александра присви очи и завъртя снимката така, че силната океанска светлина да падне точно отгоре й и се наведе към нея.

Синината бе по-малка, отколкото й се беше струвало преди, по-малка от среден юмрук. Широка не повече от два пръста.

Тя отмести фотографията настрани и постави на нейно място „Маршируващата“. Изчака, докато скрилият слънцето облак отмине, плъзна лупата по светлата кожа на жената и откри същата синина на същото място, също толкова малка. Широка два пръста. Провери другите три и установи същото. Синини, каквито бе виждала и преди в друг случай или в друг контекст. Не си спомняше.

Алекс се изправи и закрачи назад-напред. Ако беше в управлението, щеше да слезе в хранилището, да потърси в старите си досиета, да прерови купища снимки, докато открие онази, която се мъчеше да си спомни.

Не можеше да разсъждава, не можеше да се съсредоточи. Мислите й бяха мъгляви и разпокъсани от прекараната безсънна нощ. Засега трябваше да остави синината на подсъзнанието си, още една причина, поради която се налагаше да се обади на Дан Романо.

Алекс взе душ, изми си косата с шампоан и се загърна в хавлия. Взе бермудите, блузата, бельото си и анцуга на баща си и ги занесе при малката перална машина, която бе видяла в кухнята. Включи я и се върна в стаята си и легна на леглото.