Джеймс Хол - Профил на убиец

— Какво е това, по дяволите? — Лоутън се бе навел напред, опъваше предпазния колан и се взираше в града.

— Сисайд. Сисайд, Флорида.

— Хм, проклет да съм. Какво е това, увеселителен парк ли?

— Това е град, татко. От онзи албум, който толкова много ти харесва.

— Град ли? Какъв албум?

— Построили са го съвсем близо до мястото, където почивахме онова лято. Спомняш ли си? Сийгроув.

— Спомням си, разбира се. Но защо се връщаме, по дяволите? Да не сме забравили нещо?

— Реших да продължим да строим онзи пясъчен замък. Спомняш ли си го, татко? Гигантския пясъчен замък, който строихме с теб?

— Дали няма лунапарк? С въртележки. И смешен голф. Някога бях много добър в голфа.

Тя се загледа в пъстрия хаос от крайбрежни къщи, изпъкващи на еднообразния фон на храсталаците, палмите, боровете и дъбовете като вълшебно царство, красиво и забавно.

— Известно време ще поостанем тук, татко. Ще сме на сигурно място, докато уредя някои неща.

Все още приведен напред, той се оглеждаше наоколо.

— Е, това не е Охайо — каза Лоутън. — Но, по дяволите, мисля, че засега ще свърши работа.

Докато пристигаше сутрешната смяна, той наблюдаваше от паркинга. Седнал в синята си хонда „Акорд“ с тъмни прозорци, той беше анонимен и невидим. Колата бе паркирана така, че да му осигурява панорамна гледка.

По време на пътуването от бара до центъра на Маями каубойката беше повярвала, че е искрен и добросърдечен. Той я забавляваше с истории от миналото си, същите, които винаги разказваше, и те неизбежно я очароваха. Жените обичаха анекдоти за майки и сестри. Доверяваха се на мъже, които поддържат добри отношения и оценяват жените. Момичето толкова се трогна от една случка с майка му, че постави ръка на рамото му и не я вдигна, докато не спряха на пясъчния паркинг.

— Тук чувстваш ли се в безопасност? — попита той, когато двигателят утихна.

Тя погледна към високата сграда.

— Това ли е твоята райска градина, точно до полицейското управление на Маями? Господи, какъв си чудак!

— Такъв съм си.

Сега седеше в колата си с брой на „Хералд“ в ръце и час по час вдигаше очи от националните новини, за да погледне закъснелите секретарки и детективи, влизащи в служебния паркинг на четириетажната сграда. Съботната смяна.

Към девет часа настана затишие, точно когато свърши страниците с националната информация. Наводнения, безредици, политически провали и криминални безумия в далечни градове. Той остави подлистника настрани, намери местните новини и прочете част от статията на водещия журналист на „Хералд“, човек на средна възраст, който очевидно бе открил сарказма в пети клас и оттогава не беше успял да го преодолее.

Днес се пенявеше за нов жилищен квартал в края на неговия безценен Евърглейдс. Язвителна атака срещу някакъв бизнесмен, който имал нахалството да поиска да строи къщи на някогашното любимо място за риболов на журналиста. Тъй като бе израснал в Маями и си го спомняше като сънливо затънтено туристическо градче, човекът се мислеше за папа на алигаторите. Всеки трябваше да му се кланя, да целува пръстена му и да му позволява да решава какво да се строи и какво не. Проклети журналисти!

Когато отново вдигна поглед от вестника, работният ден най-после окончателно беше започнал. Неколцина добри граждани, които имаха работа с властите, но не можеха да намерят място за паркиране, започнаха да спират на пясъка до служебния гараж, където бяха посадени десетина палми.

Един млад мъж, който слезе от бял пикап, пръв забеляза каубойката. В продължение на няколко секунди той остана неподвижен, зяпнал голото й тяло, после бавно заотстъпва назад и завика за помощ. Униформеният служител на паркинга излезе от будката си.

След пет минути вече се бяха събрали тридесетина полицаи и между няколкото палми бе опъната жълта лента за ограждане на местопрестъплението. Появиха се телевизионни екипи, а високо в небето бучеше хеликоптер.

Ала той не обръщаше внимание на сцената пред себе си, защото погледът му беше попаднал върху основната местна новина за деня. Статия от три колони за Габриела Ернандес, известна окръжна активистка, чието надупчено от куршуми тяло в петък следобед било открито от един от синовете й.

Това обаче изобщо не го интересуваше. Не даваше и пукната пара за политиците. Той препрочиташе последните няколко изречения.

На местопрестъплението била открита нов модел тойота „Камри“, регистрирана на името на Александра Рафърти, служителка в полицейското управление на Маями.