Джеймс Хол - Профил на убиец

В петък вечер говорителят на управлението Хенри Антрим заяви: „Нямам представа къде е госпожа Рафърти. А сега изчезна и съпругът й. Естествено, че съм разтревожен“. Господин Антрим има предвид Станли Рафърти, изчезнал от болничната си стая в „Джаксън Мемориал“, където лежеше със счупен крак след катастрофата на бронираната кола на „Бринкс“ в началото на седмицата.

Когато прочете съобщението, той внимателно сгъна вестника, остави го на дясната седалка и се загледа в полицаите. Яркото слънце на поредния ден. Клапите в него се отваряха, в кръвта му се вливаха силни стимуланти. Космите на ръцете му бяха настръхнали.

— Мама му стара! — измърмори под нос той. — Мама му стара…

Закусиха в заведение малко по на юг от Сисайд и когато фирмата за къщи под наем най-после отвори в девет часа, двамата с Лоутън чакаха на вратата.

По лъскавата цветна брошура Алекс избра къща с две спални на Ийст Ръскин стрийт, на две крачки от плажа. Казваше се „Чатауей“, възможно най-евтината, която се предлагаше, собственост на Чад и Моли Чатуик, семейство от Ню Орлиънс, които я използвали само за един месец през лятото. Алекс я нае за седмица.

Тя отброи петнадесет стодоларови банкноти и служителката се вцепени при вида на толкова много пари в брой.

— Ние сме от Маями — каза Алекс, като че ли това обясняваше всички прояви на лоши обноски.

— А, разбирам — отвърна жената.

Слава богу, Лоутън мълча през цялото време, потънал в пълен смут от необяснимо дългото пътуване.

Един младеж с количка за голф ги упъти към къщата, едноетажно бунгало в зелено и оранжево-розово с бял дъсчен стобор отпред и ламаринен покрив. От едната страна имаше тясна отбивка, на която Алекс паркира пикапа. Предният двор не бе по-голям от нейната кухня в Маями. Петнадесетина квадратни метра, обрасли с тропически храсти и цъфтящ златник. Земята беше покрита с дебел пласт смлени борови иглички. От албума на Лоутън Александра знаеше, че в Сисайд са забранени изкуствените чимове, косачките за трева и градинските ножици. Контролирана дива среда, защитена със закон.

Пред къщата имаше веранда с дъсчена ограда, дневната беше слънчева и весела с бели прозрачни завеси, полиран дъбов под и стени в слонова кост. По дивана и фотьойлите имаше пъстри възглавници. Няколкото плетени столове и масички бяха боядисани в синьо, жълто и червено и придаваха на стаята жизнерадостния вид на детска градина. Мебелите и самата къща бяха на по-малко от пет години, ала всичко се стремеше да напомня за по-стара и по-изящна епоха и в същото време да е напълно съвременно.

На дъбовата маса за хранене имаше опакована в целофан кошничка, подарък от агенцията за къщи под наем. Кафе на зърна, кроасани, пресни плодове и малка бутилка шардоне, всичко необходимо за началото на една великолепна почивка. В ъгъла до портала, който водеше към кухнята, имаше бял стол с висока облегалка и ръчно рисувани сини цветя. Всичко тук говореше за отличен вкус и нямаше нищо общо с онази някогашна порутена къща на брега. Нямаше пясък по пода, паяжини, ръждиви мивки и силен мирис на мухъл.

Алекс избра за себе си предната спалня. Близо до улицата, така че едновременно да наблюдава баща си и движението навън. Докато Лоутън взимаше душ, тя събу маратонките си, разкопча банана си и потърси къде да скрие чантата с пари. Накрая се спря на плетената кошница върху шкафа над кухненската мивка. Една по една нареди вътре пачките, докато я напълни догоре, и я върна на мястото й. После прибра останалите пет-шест до формите за лед в камерата на хладилника.

— Това не е мястото, на което бяхме преди — отбеляза Лоутън. Той стоеше гол в дневната и водата от тялото му се стичаше по пъстрите килимчета на пода.

— Прав си, татко. Но тук е чудесно, не смяташ ли? Плажът е същият. Пък и не е нужно да сме в абсолютно същата къща.

— Нима?

— Не, това няма значение. Не ти ли харесва? Тук е чисто и слънчево.

— Уморен съм — отвърна баща й. — Трябва да поспя. Остарявам.

— Можеш да спиш колкото искаш. По-късно ще отидем на плажа да погледаме залеза. Ще обиколим района, ще видим какво се е променило.

— Всичко се е променило. Всичко е различно от едно време.

— Някои неща са се променили, естествено. Но Сисайд ти харесва, нали?

— Трябваше да съм в „Харбър Хаус“. Ще получа неизвинено отсъствие.

— Ще ти напиша извинителна бележка, татко. Те ще проявят разбиране. Спокойно могат да минат без теб няколко дни. Сега сме тук, хайде да се порадваме на почивката.