Джеймс Хол - Профил на убиец

Заслуша се в дращенето на клоните в черчевето на прозореца, в присмехулника, който изпълняваше взетия си назаем репертоар в малкото дворче между тяхната и съседната къща, и дълбоко вдишва благоуханния въздух.

Сякаш дълбоко в нея биеше катедрална камбана. Това място вече й действаше, като че ли всеки дъх беше натоварен с възбуждащи феромони, тези силни химични вещества, отделяни от дърветата и прибоя, процеждащи се от порите на земята, докато въздухът станеше неустоим, вибриращ от спомени. Невероятно силни, живи спомени — последния златен месец от детството й, чудесните часове с родителите й, безопасния, прекрасен свят, плажа и морето, обраслите с шубраци хълмове, лагуните, пеликаните и чайките, носещи се на вятъра, онзи сладък, здрав аромат на напечено от слънцето чамово дърво.

Алекс се отпусна на възглавниците и се загледа в графиката на стотици розови фламинги, събрани край лагуна в Евърглейдс. Десетки пъти беше виждала тази литография на Одъбон 15 15 Джон Джеймс Одъбон (1785 — 1851) — американски натуралист. — Б.пр. , нарисувана от великия натуралист от деветнадесети век, когато тези птици бяха изобилствали във Флорида също като бизоните в прерията. Трябваше й известно време, за да разбере какво не е наред в литографията. Самите фламинги. Те изобщо не бяха розови, а синкави, само върховете на крилете им бяха оставени в истинския им цвят. Някаква дизайнерска шега, напомняне, че миналото и настоящето завинаги са се слели, променени завинаги. Принцип, на който се основаваше самият Сисайд, носталгичната игра на „тука има, тука няма“, която играеше градчето.

Алекс затвори очи и усети, че налягането във вените й спада. Започна да следи дишането си, да проследява всяко вдишване чак до дробовете си и обратно. Години наред бе упражнявала тази йогистка дисциплина в началото и края на всяка тренировка по карате и тя обикновено беше прояснявала ума й по-добре от двойно кубинско кафе. Макар че днес само още повече я приспиваше.

Трябваше да помисли, да разработи план, да реши точно какво да сподели с Дан Романо. Ала в момента бе прекалено изтощена. Прекалено уморена, за да изпитва угризения, да се тревожи или да подготвя контраудара си. Прекалено изчерпана, за да направи каквото и да е друго, освен да потъне в тъмната, бездънна река на съня.

— Отиваш ли някъде?

Майка му стоеше на прага на килера. Коланът й беше развързан. Пеньоарът й висеше разтворен и разкриваше редките сиви косми на пубиса й и увисналите торбички кожа на мястото, на което някога се бяха намирали гърдите й.

— На кратка почивка — отвърна той. — За няколко дни заминавам на север.

Постави третата и последна найлонова торбичка кръв в хладилната чанта и я зарови в натрошения лед.

— Съжалявам, че те безпокоя, но съм жадна. Алкохолът ми свърши.

— Не хленчи. Купил съм ти.

Тя навлажни устни и с олюляване се потътри напред, като измъчено му се усмихна.

— Ти си добър син — каза майка му и нервно протегна ръка. — Винаги си бил добър и грижовен с мен. Само на теб мога да разчитам. Само на теб.

Той отблъсна ръката й, мина покрай нея, занесе хладилната чанта в дневната и я остави до входната врата.

— Ето. — Приклекна, отвори чантата и извади еднолитрова бутилка „Смирноф“. — Но не се опитвай да ме забаламосваш с тия глупости за добрия син. Вече е късно за това, дърта вещице.

— Но е вярно. Ти си най-малкият ми, най-хубавичкият ми син.

— Върви на майната си!

Старицата вдървено се приближи към него. Артрит или подагра, не беше сигурен. Отдавна не бе ходила на лекар. Не беше излизала от тази къща.

— Ти беше любимото ми дете. Наистина.

— Долна лъжкиня, ти ме заряза още в мига, в който ме роди. Постоянно къркаше и ме поглеждаше само колкото да ми се намръщиш.

— Не, не. Обичах те, повярвай ми. Ти беше моето бебче, миличкото ми нежно момченце.

— Няма да успееш. Откажи се. Вече нищо не можеш да направиш, извиненията няма да ти помогнат. Аз бях петгодишен, плачех за теб, стоях точно пред теб, а ти изобщо не ме забелязваше. Беше прекалено заета да вадиш още лед от формичките и да си правиш поредния коктейл от уиски с лимон. Сега не можеш да се върнеш назад във времето и да го промениш. Свършено е. История. Ти ме изостави и сега си търпиш последствията. Ето как става. Застига те кармата.

— И аз съм изживявала тежки моменти — каза тя. — Животът ми не беше лек.

Погледът й заблужда из мрачната стая. Очите й се навлажниха.

— Спести ми сълзливите си глупости.