Джеймс Хол - Профил на убиец

Норман хвърли поглед към нея и отново се извърна към пътя.

— За това ли си мечтаеш? — попита Ема. — По дяволите, Джен, че това е същата работа, дето я вършиш и сега, даже още по-кофти.

Дженифър се нацупи за миг, после отвърна:

— Хм, не исках да го кажа, защото знам, че ще ми се присмееш, обаче истинската ми мечта е да имам деца и съпруг и да живея в голяма къща с много прозорци, да имам чистачка, която да чисти всеки ден, децата ми да са красиви и умни, никога да не ми лазят по нервите, мъжът ми да иска да се любим всяка нощ и да ме обожава, да се гордее с мен и да ме смята за страхотна майка и съпруга. Ще ги водя на футбол, ще ходя на пазар, ще организирам онези големи вечери и ще почиваме в планината или на езерото. И ще имам градина с цветя и краставички.

— Божичко! — възкликна Ема.

— Знаех си, че ще ми се подиграваш.

— За това ли си мечтаеш? Можеш да постигнеш всичко на света, а ти искаш да станеш домакиня, така ли? Мама му стара, Дженифър! Това е тъпо. Краставички, господи! Чу ли я, Норман? Момичето иска да гледа краставички.

— Чух.

— Е, щом не ти харесват моите мечти, да чуем твоите, Ема. Хайде, казвай, за да мога и аз да се присмея на мечтата ти.

— Дресьорка на хлебарки.

— Какво?

— За филмите. Там винаги търсят хора, които могат да се оправят с хлебарки.

— Наистина ли?

— Естествено. Не си ли виждала? В някой страшен филм от цепнатината на стената се появява хлебарка, качва се по леглото, изкатерва се по завивките и камерата внимателно я следи, докато пълзи по дланта на момичето, после по ръката и по лицето. Не знаем какво ще видим — може би момичето спи, може би се люби или гледа как се приближава хлебарката, и после бам, камерата се отклонява и ние виждаме, че от челото на момичето стърчи нож.

— Супер.

— Естествено, че е супер. Това е Холивуд, Дженифър. И там плащат големи пари за човек, който може да накара хлебарката да мине точно откъдето трябва, онова дълго пътуване по ръката на момичето. Хората с моите способности получават огромни заплати. Ще си купя голямо имение в Бел Еър или в Бевърли Хилс, ония места, дето живеят всички звезди. И всяка сутрин ще извеждам на разходка кучето си.

Наближиха комплекс бензиностанции и Норман намали.

— „Ексон“ или „Шел“? — попита той.

— Норман — каза Ема, — защо не почерпиш от огромния си резервоар с тестостерон и поне веднъж не вземеш сам решение какъв бензин да налееш. Мислиш ли, че можеш да го направиш?

— Ще опитам.

— Мъжете са от Пенис — подсмихна се Дженифър.

— Норман е енигма. Той е от съвсем друга планета. Знаеш ли какво е енигма? Енигма е загадка. Като сфинкса. Огромен, грозен, просто си седи и нищо не прави.

Хлебарката запълзя по прасковения мъх по бузата на Дженифър. Тя затвори очи и отпусна глава назад.

— Гъделичка ли те, Дженифър? Или гали чувствителната ти кожа?

— Да — потвърди момичето. — Да.

— Добре. Сега започваш да осъзнаваш едно от многобройните чудесни качества на Periplaneta americana. Просто се отпусни. Отпусни се и се кефи.

— Не мога да повярвам — прошепна Дженифър. — Даже една гадна хлебарка е по-добра от Стан Рафърти.

— Той не е бил добър, а? Кофти любовник.

Норман я погледна и поклати глава.

Без да отваря очи, Дженифър отвърна:

— Караше ме да върша разни неща. Неща, които не обичам.

— Ей — обади се Норман, — престанете!

Ема студено го изгледа, което значеше „Остави ни на мира“.

— Какви неща, Джен?

— Завързваше ме за таблата на леглото, нали разбираш, и използваше разни предмети.

— Какви предмети?

— Главно плодове. Много си падаше по банани, един-два пъти опита с круши. Даже с грозде.

— Задник.

— Да — каза Дженифър. — Това също.

Ема се подсмихна.

— Престанете — повтори Норман.

— И после онзи човек от службата на Стан. Казваше се Делвин.

— Тройка ли направихте?

— Не, Стан само гледаше. Седеше до леглото и гледаше как с Делвин се чукаме. Беше някак особено и гадно. Съгласих се само защото той ме помоли, защото се опитвах да го направя щастлив. Но не ми хареса. И колкото повече мисля за това, толкова повече се ядосвам.

— Значи само е седял и е гледал, а? Беше ли гол? Биеше ли си чекии?

— Не, беше си облечен и само гледаше.

— Господи боже!

— Стан има проблеми. Сексуални проблеми.

— Така изглежда.

— Стига — повтори Норман. — Престанете и двете.

— Стан е много лош човек — продължи Дженифър. — Постоянно чете за престъпления. Знае всичко за известни обири, престрелки, съдебни процеси и за частния живот на престъпниците. Много е опасен.