Джеймс Хол - Профил на убиец

Тогава нещо го осени и му се пригади. Оная скапана брошура! Сисайд, красивите къщи, белият плаж. В бързината я бе зарязал на кухненската маса, на открито, където можеше да я види всеки.

Намираше се в каубойски бар край университета и наблюдаваше новата.

Наближаваше полунощ, петък срещу събота.

Тя имаше къдрава червена коса и носеше каубойски ботуши, тесни джинси, кожен елек и риза на червени и бели квадратчета. Не беше достатъчно висока. Беше прекалено тежка. Но ако беше на нужната възраст, въпреки всичко щеше да я използва. Имаше нова идея за гениален шедьовър.

Каубойката бе разбрала, че я наблюдава и крадешком му хвърляше погледи. Жените винаги правеха така. Не те гледаха в очите. Прекалено дръзко, прекалено открито. Ала те гледаха. Държаха те под око. Това никога не го беше притеснявало. Имаше хубаво тяло.

Момичето нямаше приятелка, с която да се посъветва. Която да я предупреди да внимава. Седеше в едно ъглово сепаре и пиеше бира от бутилка с високо гърло. Останалите осем клиента в бара бяха двойки, натискаха се или танцуваха. Джубоксът беше пуснат на Уейлън Дженингс. Той мразеше каубойска музика, каубойски барове и момичета, които се обличаха като каубойки, като че ли конете им са завързани отпред. Не обичаше лъжци, самозванци, каквито и да е имитатори. Самият той не беше такъв. Ако в този момент някой дойдеше при него и го попиташе дали е Кървавия изнасилвач, щеше да му отговори: „Да. Не ми харесва името, което ми дадоха, но съм аз“. И ако го попиташе защо го прави, щеше да отвърне: „Самозащита. Превантивен удар. Изпреварвам ги. Да, изпитвам нещо. Душата ми не е мъртва, не съм безчувствен, изобщо не е толкова просто. И аз чувствам като всеки друг. Изпитвам тъга и гняв и винаги съм дълбоко разочарован, че тези жени ме поставят в такова положение и нямам друг избор, освен да върша такива неща“.

Винаги казваше истината, винаги им разкриваше истинското си име, никакви псевдоними, адреса си, местоработата си, всичко, което ги интересуваше.

Лъжците бяха действителното зло на света. Лицемери, самозванци, измамници. Хора, които се чувстваха по един начин, а се държаха по друг. Хора с външност, която не съответстваше на вътрешния им мир, които учеха другите на морал, ала самите те не го съблюдаваха. Хора, които издаваха закони и тайно ги нарушаваха. Студентки, които в събота вечер се обличаха като Ани Оукли 13 13 Феб Ан Оукли Моузи (1860 — 1920) — американска състезателка по спортна стрелба. — Б.пр. , за да се престорят на смели, силни и предизвикателни, докато всъщност най-вероятно бяха страхливи, слаби и досадни.

Тази го привличаше, въпреки десетте излишни килограма. Въпреки ниския ръст. Възбуждаше го, макар че от предишната бяха минали само няколко дни. Беше се възстановил за рекордно време. Необходимостта беше майка на перверзията. Тази го устройваше. Щеше да я остави на открито — платно, изложено пред всички. Абсолютно ясно послание.

Поръча си нова бира и когато му я донесоха, плати, взе я и пресече пустия дансинг под ярките сини светлини на джубокса до ъгловото сепаре. Момичето вече не можеше да се преструва, че не го гледа.

Тя вдигна очи от бирата си, от мокрите кръгове по масата. Той остави бутилката си пред нея като дар.

— Наблюдавах те — каза червенокосата. — Мислех, че няма да дойдеш.

Той й се усмихна. Тя отговори на усмивката му. Мрежата бе хвърлена. Жертвата беше уловена.

— Бавно действам.

— О, нима? Е, тогава си първият, когото срещам.

— Аз съм изчезващ вид.

Това й хареса. Очите й проблеснаха.

— Още нямаш трийсет, нали?

— Възрастта на жената си е нейна работа.

— Двайсет и осем, струва ми се.

— Сгреши с една година. — Тя се извърна.

— Питам, защото имам слабост към двайсет и девет годишни.

— Наистина ли?

— Ако съм прекалено груб, извинявай.

Жената отново се обърна към него, измери го с поглед и взе решение.

— Имаш късмет. Аз съм на двайсет и девет.

— Прекрасно.

— Така ли ще стоиш цяла вечер? Или ще седнеш и ще се опиташ да ме омаеш с приказки?

— Бавно действам — повтори той. — Но когато набера инерция, направо съм неустоим.

Тя отпи от бирата си и продължи да го гледа.

— Аз не съм момиче за една нощ. Ако си мислиш така.

— Повече ме интересува вечността — отвърна той.

Усмивката й изгуби остротата си и тя хвърли тревожен поглед към бармана.

— Студент ли си?

— Изучавам някои неща. А ти?

Момичето го погледна. Сериозно.

— Докторантка съм по антропология. През януари е защитата ми.