Джеймс Хол - Профил на убиец

— Господи боже, Дженифър! Махай се от там. Може да наблюдават къщата. Ела тук и внимавай да не те проследят.

— Не, ти трябва да дойдеш тук. Случи се нещо.

— Какво?

— Направи ми тази услуга, Стан. Моля те. Ела тук. Ще го направиш ли, миличък?

По улицата мина автомобил. Той дръпна завесата и го проследи с поглед.

— Какво има, Дженифър? Да не си загазила? Има ли някой при теб?

— Опитвам се да съм като госпожа Лански, Стан. Опитвам се. Но трябва да дойдеш тук. Веднага трябва да дойдеш тук. Ще дойдеш, нали, Стан? Нали?

— Отлично се справи, Дженифър. Тя е умно момиче, не смяташ ли, Норман? — Ема затвори слушалката на другия телефон. — И има страхотно тяло. Можела е да стигне далеч, само че е тръгнала с неудачници.

Дженифър беше завързана с изолирбанд на един въртящ се стол.

— Къде е Сисайд? — Норман седеше на зеления диван. Дълбоко потънал в дунапреновата възглавница.

— Благоверният на Дженифър каза, че бил край Панама Сити. Имаш ли карта, Дженифър? Карта на Флорида?

— О, я стига. Направих каквото поискахте. Сега ме пуснете от този стол. Трябва да отида до тоалетната.

Ема отиде в кухнята и започна да отваря чекмеджета и шкафове в търсене на карта.

— Хленчиш ли, Дженифър? Хленч ли долових в гласа ти? Прозвуча ми като хленч. И ти ли го чу, Норман?

— Да, хленч.

— Да не си мислиш, че гаджето ти ще дойде и ще те спаси, Дженифър? Да не си мислиш, че си доловила нещо в гласа му и сега той препуска на бял кон насам?

Дженифър сбърчи лице и не отговори. Ема се върна в дневната. Носеше нещо в ръка.

— Какво е това, Джен? За какво е? Някакъв медицински инструмент ли?

— За отпушване на вино — с измъчено изражение отвърна момичето.

Пластмасова въздушна помпа с дълго бутало в единия край.

— Как работи, Джен? Ще ми обясниш ли?

— Забиваш иглата в тапата, пълниш шишето с въздух и тя изскача.

— Някога виждал ли си такова нещо, Норман? Отварачка за вино.

— По телевизията — отвърна той.

— Какво му е на обикновения тирбушон, Джен? Не е достатъчно модерен за теб, а?

Ема натисна няколко пъти буталото и докосна с пръст острия връх на иглата.

— Айде да видим как действа, Норман. Пие ли ти се вино?

— Не.

— А на теб, Дженифър? Ще пиеш ли една чаша?

Ема допря иглата до бузата й и я прокара по кожата.

— Недей — каза Дженифър.

— Чудя се какво ще стане, ако забия тая игла в едно ревливо момиче. Да я забия в тъпанчето й, да напълня черепа й с въздух и да видя какво ще изскочи. Ти какво мислиш, Норман? Мислиш ли, че трябва да напомпам ревливата Дженифър с въздух, за да видя какво ще изскочи от нея?

— Вие сте побъркани — рече Дженифър. — Отвратителни сте. И двамата. Извратени.

— Или пък котарака. Да напомпам котарака и да видя дали отвътре ще изскочи мишка.

— Остави на мира Мечо Пух. Ако непременно трябва да измъчваш някого, мъчи мен.

— Не се безпокой — отвърна Ема. — Няма да ти направя нищо, поне засега. Просто се опознаваме взаимно, нищо повече. Аз проверявам рефлексите ти, наблюдавам реакциите ти, за да сме готови, когато се появи любовника Стан. Той ще дойде, нали? Ще направи всичко, за да спаси своята Дженифър, своето готино ревливо гадже. Нали, Джен? Нали?

Тя опря иглата в слепоочието й.

— Ще дойде — каза Дженифър. — И тогава ще съжалявате.

— О, надявам се да дойде. Заради теб. Това ще направи нещата много по-ясни.

— Ще дойде. — Но не беше сигурна. И въпреки че момичето бе толкова красиво, въпреки че беше ревливо, Ема изпита съчувствие към Дженифър.

Тя остави помпата на масичката и седна на дунапреновата възглавница до Норман.

— Ей, Джен, знаеш ли кое същество има осемнайсет колена и бяла кръв?

Дженифър напрегнато я погледна.

— Е, знаеш ли?

Момичето отметна коса.

— Някое извънземно ли?

Натиснал педала до дупка, Стан пътуваше по главната магистрала. Беше на две преки от Лийфи Уей, когато видя жълт пикап да излиза от улицата на Дженифър, да завива на север и да продължава по магистралата точно пред него. На предната седалка се бяха наблъскали трима души. Зърна ги само за миг на светлината на фаровете. Шофираше едър мъж, отдясно седеше къдроглава блондинка.

Помежду им бе притисната друга блондинка, само че с права коса. Той понечи да завие по Лийфи Уей, когато забеляза, че момичето в средата отмята коса назад.

— Господи боже!

Стан рязко изправи волана и последва пикапа на известно разстояние.

Прекосиха южната магистрала, после завиха на запад по Бърд Роуд до Палмето, качиха се по рампата и излязоха на националната магистрала. Петнадесет минути, двадесет. Не ги изпускаше от поглед сред нощния трафик, лъкатушещи пияници, бясно препускащи тийнейджъри. Жълтият пикап пътуваше на север, най-бавната кола на пътя, на север и все на север, докато започнаха да се появяват знаците за I-75. Алигейтър Али, тази мъртва, мрачна магистрала за Нейпълс и Форт Майърс. Пикапът се престрои в дясното платно, остави зад себе си светлините на Маями и шума на трафика и поведе Стан по високите рампи на запад към тъмния хаос на Евърглейдс.