Джеймс Хол - Профил на убиец

— И престани да правиш това.

— Кое?

— Това гадно отмятане на косата.

Тя наклони глава настрани, като че ли се опитваше да улови ехото на думите му.

— Не знам за какво говориш.

— За тоя твой конски навик с косата. Да гониш мухите.

Дженифър Макдугъл се обърна, сключи ръце зад гърба си и се облегна на отсрещната стена. Наведе брадичка и намръщено го погледна. Тази сутрин бе избрала червена текстилна рокля. С толкова дълбоко деколте, че ръбът минаваше на милиметър от розовите зърна на гърдите й. Рокля, която не може да остане незабелязана по коридорите на болницата, пълни със сестри с колосани бели престилки.

— Просто си зарязала чанта с един-два милиона долара. Излязла си и си я оставила. Опитвам се да го проумея. Опитвам се да си представя как работи скапаният ти ум, Дженифър.

— Божичко — каза тя. — Излязох само за половин час, за да се подстрижа. Исках Шери още веднъж да подреже цъфналите краища на косата ми, преди да заминем на пътешествие. Но после докато седях там, започнах да си мисля, че всичко ще се промени, че двамата с теб най-после ще сме заедно някъде другаде, и казах на Шери, по дяволите, давай, направи ми нова прическа, отстрани ме подстрижи на етажи като онова момиче по телевизията, дето ни хареса. Така й казах и тя ме попита дали съм сигурна, и аз казах да, съвсем сигурна съм, и тя веднага започна да ме подстригва. После дойдох тук, а ти приказваше само за парите, устата ти не млъкваше, и изобщо не спомена за новата ми прическа. Не те смятах за такъв, Стан. Мислех те за по-чувствителен. А ти само пари, та пари!

Дженифър дъвчеше дъвка. Стан усещаше мириса й. Не знаеше защо толкова много мразеше миризмата на дъвка. Напомняше му за онези кръгли сини ароматизатори в обществените писоари.

— Би ли изплюла дъвката? Хвърли я в онзи пепелник.

— Дъвката ли? Защо?

Тя го погледна. Настроението й беше отвратително. Опитваше се да не го дразни, защото бе изгубила парите и може би се чувстваше малко виновна. И не знаеше точно колко е бесен Стан, какво ще й направи, затова приемаше нападките му. И той не знаеше какво ще прави. Просто трябваше да чака.

— Защо ли? Щото любезно те помолих да изплюеш дъвката. Защото ще повърна от миризмата й. От съчетанието й с всички други бълвочи, дето си ги слагаш.

— Ако продължаваш да се държиш гадно с мен, просто ще те оставя тук. И аз имам гордост, Стан Рафърти. Не съм от ония курветини, на които можеш да си изкарваш яда. Не съм ти боксова круша. Не съм такава.

Тя раздразнено изпуфтя и поправи подгъва на роклята си.

— Абсолютно нищо ли няма да кажеш за косата ми?

— Майната й на косата ти, Дженифър. Шери можеше да те подстриже нула номер и пак нямаше да ми пука. Парите ги няма, Александра ги е взела.

— Александра! Тя е влизала вкъщи!

— Взела е парите и знае всичко. Може да ме прати на електрическия стол, Джен. Заради нея може да ми изпържат задника.

— Може ли вече да слезем в колата, Стан? Започвам да изпитвам клаустрофобия. Може ли?

— Изхвърли дъвката, по дяволите! Преди да съм се издрайфал.

Тя се поколеба за миг, преднамерено бавно завъртя дъвката в устата си и я глътна. После гордо го изгледа, виждаш ли какво съм готова да направя за теб, Стан. Виждаш ли докъде мога да стигна. По същия начин го бе погледнала онази първа нощ, когато беше преглътнала спермата му. Моментът, в който Стан осъзна, че е впримчен.

— Добре де, добре.

Той бързо превъртя записа в главата си, онази първа нощ, страстния секс. Крещяха и се боричкаха, и двамата облени в пот. Лижеха се, хапеха се, дращеха се. Нищо общо с Алекс — студена и мъртва като риба.

— Добре — каза Стан. — Ще ти дам пример какво се очаква от теб, Джен, за този нов живот, който отсега нататък ще водиш.

— Пак ли е някаква история за престъпници? Щото ако е така, трябва да те предупредя, Стан, че ми омръзна постоянно да слушам за престъпници. Като че ли няма за какво друго да си приказваме.

— Просто ме изслушай. Чуваш ли! Млъкни за момент и ме изслушай.

Тя сви устни и обидено го погледна.

— Чувала си за Майър Лански, нали?

Дженифър се намръщи.

— Разбира се. Не съм глупачка. Някакъв мошеник в Маями Бийч. Някъде по време на Гражданската война.

— Каква Гражданска война те тресе, по дяволите! Той е днешен мафиот. Голяма клечка. Шеф на шефовете. Един от най-големите престъпници на века. И Майър Лански имал жена. Казвала се Телма, обаче й викали Теди. И макар че била омъжена за тоя велик гангстер, Теди продължавала да се държи като дама. Имала класа, носела хубави дрехи, грим, страхотни прически, всички глупости, по които си падаш ти, Дженифър. Кристали и фин порцелан. Двете с нея наистина много си приличате. Имате скъп вкус.