Джеймс Хол - Профил на убиец

Жената дълго го гледа. Известно време той търпя погледа й, макар да усещаше, че очите й проникват в главата му, сякаш го анализираше като психолог, изследващ структурата на личността му, сондиращ меките гънки на малкия му мозък, търсещ някоя издайническа група клетки, някаква извивка на ДНК, която да доказва поквареността му.

Затова затвори очи. Не я допусна до себе си. Чу, че вика децата си, че им казва да мълчат и припряно ги отвежда. Сковано застанал на стъпалата, той остана със стиснати клепачи, докато другите майчета последваха примера й, снишавайки високите си кубински гласове. Остана със затворени очи около пет минути, може би десет, като вдишваше рециклирания въздух, изкуствените миризми на търговския център, докато един служител от охраната го потупа по рамото.

— Имате ли някакъв проблем, господине?

Той отвори очи и погледна мъжа.

— Не. А вие?

Служителят бе тридесетинагодишен, чернокож, много як. С радиостанция и полицейска палка на колана.

— Медитирах — прибави той. — Това престъпление ли е?

— Е, може би ще е по-добре да медитирате вкъщи. Плашите децата. И техните майки.

— Разбира се. Не искам да плаша никого. Не, не, определено не искам. Влияе отрицателно на бизнеса. Потиска пазарния инстинкт, нали? Уплашеният клиент бърза да си отиде.

— Добре, господине. Просто се махнете от тук и правете глупостите си някъде другаде.

— Слушам, господин Ченге под наем, както наредите. С удоволствие ще се подчиня. Винаги съм готов да се подчинявам на универсалните закони на добрите обноски и обществената справедливост.

Двадесет минути след нападението Ема все още усещаше вибрациите на автомата „Хеклер & Кох“, осемстотин патрона в минута. Мускулите на ръката й трепереха. Утре сигурно щяха да я болят, поне трицепсът. Така ставаше, когато отдавна не си стрелял.

Преди двадесет минути бяха влезли в къщата и бяха открили мършавата латиноамериканка мъртва в дневната. Бяха претърсили навсякъде. Всички кучета лаеха, но парите, старецът и жената бяха изчезнали. Двадесет минути, и Норман все още не бе казал нито дума. Просто седеше до нея в пикапа, опрял колене в жабката, и зяпаше право пред себе си.

Известно време Ема безцелно шофира по улиците, докато установи, че се е насочила на юг към квартала, в който бяха повечето от нейните басейни. Зави по задна уличка, спря под една индийска смокиня срещу розово имение в испански стил и изключи от скорост.

— Могат да тичат с пет километра в час — каза тя. — Не е олимпийски рекорд, обаче за насекоми не е зле. Могат да не дишат четирийсет минути, да се провират през дупка, голяма колкото десетак, и смилат храната за четирийсет и осем часа.

Ема го погледна. Лицето на Норман Франкс беше намръщено.

— Прекалено много приказвам. Знам. Отклонявам се и дудна ли дудна. Развълнувана съм и така давам отдушник на чувствата си. Някои се дразнят, ясно ми е, но много хора го намират за стимулиращо. Обаче аз просто съм си такава. Предполагам, че съм малко възбудена, след като убих оная жена. Не че за пръв път убивам човек. Не, първо убих едно момиче — Тауана Бартли. Спомняш ли си преди три-четири години, когато откриха оня нарязан с бръснач труп в контейнера за боклук на Шесто авеню? Е, аз бях. С Тауана имахме финансов спор и аз го уредих. И убийството й не ми подейства повече от убийството на тая жена днеска.

— Значи си убийца, а?

— Ами да, при това хладнокръвна.

Тя откопча капака на джоба си и извади Ейми. Хлебарката изглеждаше замаяна или сънена. Ема я провеси над черното табло и я спусна върху стотиците дупки на тонколоните. Насекомото лекичко размаха пипала, за да установи къде е, но не се опита да избяга към решетката на вентилатора, както обикновено правеше. Навярно все още беше зашеметено от разтърсването на автомата.

— Най-голямата хлебарка в света живее в Южна Америка. Дълга е петнайсет сантиметра и ширината на крилете й е трийсет сантима. Съска, когато е разгневена. Майката на всички хлебарки. Вадиш спрея за насекоми, насочваш го срещу нея, а тя полита в лицето ти, хваща те за яката, повдига те и те отнася в леговището си. Мечтая си да доживея деня, когато тая хлебарка се промъкне в Съединените щати. Божичко! Посред нощ включваш лампата в кухнята и там има пет-шест такива, с ширина на крилете трийсет сантима, о, да, това ще е велик ден! Началото на истинска революция.

Норман изтупа някаква невидима прашинка от ревера на жълтото си сако. После вдигна ръка и опипа наболата си четина.