Джеймс Хол - Профил на убиец

Тя припряно заотключва ключалките, като започна от горе надолу. Тъкмо успя да отвори, когато някой заудря по входната врата. Двамата се измъкнаха навън в малкия гол заден двор.

От двете им страни бясно залаяха кучета, немска овчарка се мяташе бясно край оградата на съседната къща. Алекс се запъти натам, помогна на баща си да прескочи телената мрежа и го последва. Кучето й се озъби, ала тя диво му изкрещя, уплаши го и го накара да се свре в колибата си.

Александра се затича към живия плет, като теглеше баща си след себе си, прескочи друга ограда, пресече още два задни двора и излезе на улицата. Наоколо не се виждаха коли, нямаше и следа от хора, сякаш се бе взривила бомба, която убива живите същества и оставя сградите непокътнати. Призрачна пустота.

След пет минути стигнаха до оживено шосе. Спасителен рай със заведения за хамбургери, пържени пилета и магазини за мебели втора ръка.

— Не си спомням откога не съм се забавлявал така — задъхано каза Лоутън, с лъснало от пот лице.

— Стигна, татко! По дяволите. Не е забавно.

— Не е ли? Добре де, добре. Няма нужда да ми се караш.

Александра навлезе в един автопарк за автомобили на старо и застаналият на съседната пътека младеж ги пресрещна до десетгодишен пикап форд, черен с червени линии.

— Бус ли ви трябва? — попита той.

— Да — отвърна Лоутън. — Местим се. Веднъж завинаги напускаме този град.

— Страхотно — каза младежът и се усмихна на Александра. — Ние предлагаме пълно обслужване. Дори кредити. Само се подписвате на пунктираната линия, качвате се в колата и потегляте.

— Ще платим в брой — заяви Лоутън. — Нали, скъпа?

Алекс се вгледа в безпомощните очи на баща си.

— Къде е телефонът ви?

— В офиса. Заповядайте.

Докато Лоутън въртеше волана на пикапа насам-натам, Алекс позвъни в полицията. Телефонистката се смееше, явно на шега на своя колежка.

— Имаше престрелка — каза Александра. — Една жена е убита.

Телефонистката продължаваше да се смее.

— Чуйте ме, по дяволите! Обърнете ми внимание.

— Успокой се, скъпа. Тук съм.

Тя даде подробно описание на жълтия пикап, едрия мъж и дребната русокоса жена, които бяха убили Габриела.

— Не видях номера, но съм почти сигурна, че пикапът е на фирма за почистване на басейни — „Саут Маями Пулс“. Сигурно е краден.

Телефонистката я попита за името й.

— Не се безпокойте за това — отвърна Алекс. — Бях там и видях всичко. Съобщете го по радиостанцията. Чувате ли ме? Веднага, преди да са успели да се избавят от онзи жълт пикап.

— Трябва ми името и местонахождението ви, моля.

Алекс затвори и се върна при Лоутън. Баща й стоеше до черния пикап и подритваше предната дясна гума.

— Сключих страхотна сделка, миличка. Накарах Рафаел да смъкне двеста долара. Нали, малкия?

— Да, госпожо. Баща ви е майстор на пазарлъка.

Някъде по редицата от коли някой затръшна врата. Лоутън рязко се завъртя и посегна към десния си хълбок, но не откри там нито кобур, нито револвер. Александра го хвана през кръста, притегли го към себе си и започна да го вика по име, докато се успокои.

Младият продавач нервно се усмихваше и не знаеше накъде да гледа.

— Пак ли ни гонят ония хора? — прошепна Лоутън. — Ще ни убият ли, Алекс? Ще умрем ли?

Тя го прегърна.

— Не, татко. Не и ако аз имам думата.

Петнадесет минути след като Александра и старецът напуснаха стаята на Стан, пристигна полицията. Той разговаряше по телефона с Дженифър, едва бяха разменили няколко думи, когато двамата влязоха и заеха позиции до леглото му. Стан се сбогува с нея и затвори.

Бяха от управлението на Маями. През годините ги беше срещал на различни събирания. Романо, пълен старец с бяла коса и лице на пияница, и Дани Дженкинс, висок, петдесетинагодишен мъж с остри очи, почернял и с гъвкаво тяло на професионален играч на голф. Романо носеше бяла риза с къси ръкави и тъмни панталони, Дженкинс — черно поло и тъмнозелени панталони. Хвани единия, удари другия.

Стан се опита да не преглъща и да не се поти. Призова на помощ някогашния си стоицизъм — онези петъчни вечери в гимназията, преди да започне мачът, когато момчетата го потупваха по гърба, опитваха се да го окуражат, да го насъскат, да го възбудят. Но това не беше причината да стане титуляр в регионалните шампионати. Беше го постигнал със самообладание. Беше насочвал ума си към пъпа си, бе усещал как спокойствието се разлива и го изпълва топлина. И сега направи същото с ченгетата. Изключи всички вътрешни светлини, отпусна юмруци и ги поздрави.